Не мога да съдя младите поети, искахме да има литературен живот, ето-има!
Българската поезия на 20 век има едно голямо нещастие и то се състои в това, че е писана на „физически малък език“, а е литература от световна величина
Славена Шекерлетова
В рамките на литературния фестивал Младият Пловдив чете философът, писател и журналист д-р Андрей Захариев гостува в ЕГ „Иван Вазов“ в Пловдив. Модератор на срещата беше преподавателят по Български език и литература и писател Силвия Димитрова. Андрей Захариев се срещна с ученици от 10, 11 и 12 клас, които се запознаха и със стихосбирката му „До поискване“.
В началото на срещата той посочи, че има приоритет в живота си и това е философията. Разказа за своя опит като журналист в предавания в БНТ, в новините на БНТ и в предаването за литература и книжна култура „Библиотеката“, в което е автор и водещ, и в което предаване работи от 10 години. Паралелно е един от водещите в „История.бг“, където обаче може да го видим по-рядко. Също така Захариев е преподавател по философия в ПУ „Паисий Хилендарски“.
„Когато започнах да следвам философия през 1994-та, хората на моята възраст тогава трябваше да направят сериозния избор дали да послушат сърцето или ума си – да изберат прагматизма или това, което ги вълнува. Прагматизмът значеше да следваш „Право“ или „Икономика“. Аз избрах непрагаматичния път към философията. Когато ме питаха защо съм избрал това, казах, че ще стана президент и давах за пример Жельо Желев (доктор на философските науки), като това беше повече в кръга на шегата, но проектът си остава, така че очаквайте политическо забъркване… за да падне веднага едно тъмно петно върху моя образ, защото образът на политика в България е обрасъл с такива негативни конотации“, полусериозно и полу на шега посочи Андрей Захариев.
На въпрос какви са книгите, които са му повлияли, той изтъкна, че когато в живота му се е налагало да прави избор, се е подсещал именно за книги, които са го формирали още като малък. За такива Андрей Захариев посочи „Тримата мускетари“ и поетите на Средновековния прованс. Бил е повлиян силно от Кант и в по-ранните си години от Маркс. Андрей Захариев беше помолен от Силвия Димитрова, ако му е възможно, да посочи една единствена любима книга. Отне му около 5 минути да отговори: „Много е трудно наистина… А, де! Не мога… Ако мислите, че ще извъртя някое заглавие, не. Ще бъде нещо от типа на „Пипи дългото чорапче“. Да, това е. Тази книга много ми е повлияла“.
За книгата „До поискване“ и писането на поезия, Захариев каза, че е прописал поезия доста късно.
„Винаги съм си мислил, че ще искам да пиша слово, което да е поетично, но не се престрашавах, тъй като винаги съм приемал много насериозно поезията, и то не само заради това, че тя изисква култура и познаване на традициите и формите на класическата изразност, предполага ерудиция, но и защото съм интроверт, смутителен съм и не се решавах. И благодарение на издателката Божана Апостолова, която ме подхвана в типичния си стил и ми каза, че няма да ме остави на мира, докато не напиша още стихотворения и не издам тази стихосбирка. И така аз направих дебют в поезията на 42 години. Стихотворенията са доста различни и това е търсено от мен. Не мога да кажа, че има концепция, която се дешифрира с код. Има стихийно споходили ме мисли, чувства и стихове. Но е книга, която е мислена. Тя включва мои адресирани писма до известни композитори, поети, художници, философи, които много са ми повлияли. Това е едната страна. Но има стихотворения, които са по-интимни. Като казах стихийност… има такива моменти. Преди мислех, че просто писателите обичат да говорят такива приказки, но някои стихове идват като вълна. След това има ваяне на глината. Всяко едно от тези стихотворения е пълно с алюзии и препратки, някои от тях са фино завоалирани и предполагат познаване на някакви неща, за да могат да бъдат направени връзките между образите. Има една игра по известния Хорхе Луис Борхес, който може би сте чели“.
Целия текст четете в КАПАНА.БГ
