Кой е приятел обсъждаха ученици заедно с екип от фондация „За Нашите Деца“
С много емоции премина обучителният ни курс за толерантност и приятелство с учениците с два трети класа на ОУ „Васил Левски“ в с. Рогош, Пловдивско. Старши експертът Ранно детско развитие Цветелина Ганева и социалните работници Стела Александрова и Маргарита Чернева от Центъра ни за обществена подкрепа „За Деца и Родители“ се постараха учениците да получат допълнителни знания, свързани с емоционалната интелигентност и алтернативите за справяне с агресивното поведение, изграждането на позитивни взаимоотношения и толерантност помежду си, както и да научат повече за себе си и за съучениците си.
Педагозите от училището се свързаха с нашите специалисти с молба да споделят с децата, на база на своята експертиза, повече за подходящите и приемливи начини чрез които можем да изразяваме чувствата си, така че да не обиждаме или нараняваме другите и да бъдем по-толерантни към различията помежду си.
Още в самото начало на срещите от обучението изготвихме заедно с учениците групови правила за работа. А за да ги запомним всички по-добре, се запознахме с тях чрез няколко игри-упражнения. Най-интересна за децата бе дискусията ни заедно за най-добрите приятели и за качествата, които трябва да притежават те. Ето част от споделянията на децата за приятелите:
- Трябва да са добри и да ми помагат в трудни моменти, да играем заедно….
- Заедно да караме колела…
- Трябва да можем да си помагаме и да играем заедно..
- Най-добрите приятели не са само момчета, могат да бъдат и момичета…
- Иван ми дава идеи…
- Моят най-добър приятел играе футбол, гледа филми и иска да стане вратар. Ако стане, аз много ще се радвам за него…
- Трябва да можеш да споделяш тайни неща и да не ти ги казват…
- Моят най-добър приятел е Стани. С него ходим двамата при баба му. Той много ми е помагал в трудните моменти. Когато се караме е само за една минута. Той е човекът, който ми помага и вярвам на него, когато му кажа тайна.
- Моята най-добра приятелка е Мария. Веднъж се затруднявах с една задача и тя ми помогна. Обичаме да играем на криеница.
Самотата е един от най-често срещаните проблеми, които се наблюдават в днешното „дигитално детство“. Колкото по-рано започнем да изграждаме атмосфера на толерантност за нашите деца, дадем им поле за изява, чуем тяхното мнение, толкова по-рано можем да предотвратим бъдещи прояви на агресия под различна форма. Важно е децата да могат да разпознават различните емоции, както своите, така и тези на другите, за да могат да изграждат позитивни отношения, екипност, сътрудничество.
Нямаме търпение да чуем и какво мислят по теми, свързани с емоционалната интелигентност, децата от по-горните класове. Очаквайте продължение….
п.с. Всички имена са заменени с измислени, за да запазим в тайна истинската самоличност на децата.
