Жорж Трак: За политика в културата, която да води до култура в политиката

Художникът Георги Иванов (Жорж Трак) е завършил Университет за Национално  и Световно стопанство,  МИО- гр.София   и  Художествената академия през 1990 г. в класа на проф. Светлин Русев.  От 1993 г. е член на световната асоциация на музеистите в Равена, която прави своите сбирки на всеки две години в различни страни на света и участва в нейните изложби с мозайки, релефи и скулптори . Основава Културен център "Тракарт" в подлез Археологически  гр. Пловдив, там  експонира, поддържа и съхранява античната мозайка "Ирени" . Емблематично място, обединяващо античност и съвремие. Общественик, работещ на широк фронт от възстановяването  и изписването на  рухналата църква "Св. Иван Рилски" в свищовското село Алеково,/ последната сграда, в която е работил Кольо Фичето/ до изграждането на Водната спирала на Централния площад в Пловдив, поставена в деня и по случай приемането на България в Европейския съюз. В момента е кандидат за общински съветник в листата на Коалиция „Кауза Пловдив“

Защо избрахте този псевдоним, с който сте известен?

Жорж Трак е псевдоним, с който подписах първите си картини, когато завърших Националната Художествена академия в София през 1990 г.  Търсейки нашите корени в миналото открих, че фундамента на нашата култура  е Тракия.  Богатството на тракийската култура няма еквивалент в световната , но до 1990 година  тя бе публично известна  само с футболния ни отбор. Страната ни бе заета да изгражда „световния интернационал” и националните интереси стояха на заден план. Що се отнася до собственото ми име Георги Иванов – то също е много популярно. Просто при всяко запознанство, хората ме свързваха с българския  космонавт. Сега, след 25 години всички познати ме споменават като Жорж Трак. Трак идва от „Тракия”и се радвам, че все повече хора разбират какво светилище е тя. На тракийската култура съм посветил името на фирмата ми „Тракарт”- тракийско изкуство, културния център и създадената от мен фондация в обществена полза.

Защо приехте да влезете в листата на коалиция „Кауза Пловдив”?

За мен Пловдив е кауза. Предстои ни през 2019 г. Пловдив да бъде европейска столица на културата, това е изключителен шанс Пловдив да надгради всички свои културни структури и трябват  много усилия за това. Културата, изкуството и културното наследство изискват специфично отношение, познаване и развитие – съответстващо на съвремието ни. От доста години познавам лидера на коалицията – Георги Титюков.  Той е много добър кмет, професионален администратор и  политик с бъдеще, който откликва на гражданските проблеми. Лично заради него приех да бъда включен в листата. Считам, че много млади хора, които са в коалицията ще превърнат Пловдив в своя Кауза и ще  допринесат града ни да е не само „най- старият жив европейски град”, но той да се превърне и в най-удивителния град  за пребиваване, култура,  бизнес и туризъм.

С какво смятате, че ще допринесете за работата на общински съвет Пловдив, ако бъдете избран за общински съветник?

В следващият мандат за първи път фокусът на вниманието за дълъг период от време ще е върху културата, поради фактът, че Пловдив е избран за европейска столица на културата 2019г. При цялото ми уважение към бившите общински съветници, можем да видим, че там липсват професионалисти, които да са визионери  в областта на културата. Проектът 2019 изисква новаторство и размах. Смятам, че с  25 годишният ми опит в тази сфера и големият брой обществено необходими проекти, които съм реализирал бих спомогнал за необходимата културна политика.

Като заговорихме за политика, какво най-общо ви мотивира да влезете в нея?

Моето мото е:” За политика в културата, която да води до култура в политиката”

Работите с хора в неравностойно положение. Откога?

През 1999 г. регистрирах фондация "Тракарт" в обществена полза, която се ориентира към работа с хора от тази социална група. Оттогава сме реализирали множество проекти с различни групи от хора в неравностойно положение, хора, имащи нужда от помощ, която ние им оказваме чрез предлаганата от нас арттерапия. Арттерапията не е нещо ново, но много от тези хора не са имали никаква възможност да се възползват от нея. Всъщност става дума за занимания с различни видове изкуство, но както често се случва тези занимания придобиват смисъла и на психотерапевтични средства по отношение на практикуващите ги млади хора. Според мен, арт-терапията дава възможност на хора с увреждания, които имат влечение към изкуството, да удовлетворяват определени свои потребности, като придобиват все повече нови знания, умения и възможности за самонаемане.

С какво най-много се гордеете дотук в житейския си път?

Това, с което се гордея е видимо за всички. Това са културен център” Тракарт”- възстановяването , опазването и експонирането на безценно културно наследство, големият брой мои скулптури, мозайки, свързани с публичното пространство. Това са скулптурата „Спиралата” на площад Централен, скулптурата „Свидетелят” пред Община Пловдив, бронзовата чешма до стълбите на Каменица, както и други на много места из страната и чужбина. Изграждането на 12 професионални ателиета и включването им в европейски арт-резиденски програми, целящи развитие на съвременното изкуство, дали възможност в тях да се осъществят   много социални проекти.

Какви цели си поставяте занапред?

Да продължа да работя за нашия град, за културата в него и за подобряване качеството на живот на всички пловдивчани, защото какво друго остава след нас? Ако не красотата, създадена от нас!