Изпод тепетоМнения

Площадът пред Общината – От „Аладжа джамия“ до Копчетата

Аладжа джамия била една от най-впечатляващите сгради в Пловдив

Пространството пред Община Пловдив се оформя като площад чак през 1960-те

Теодор Караколев

Площадът на Копчетата, пред Общината, пред Бингото, до хотел Молле, пред Аристократа или Атласа… Едно от най-живите места в Пловдив има много имена, а може би е най-малко известен с официалното си – площад „Стефан Стамболов“. И това пространство, заключено между улиците „Батенберг“, „Гурко“, Патриарх Евтимий“ и „Лавеле“, пази многовековна и богата история. И можем да я проследим назад чак до римско време.

От Римските терми до Аладжа джамия

През 30-те години под днешното бинго „Балкан“ са открити останките на античните Римски терми. Тези бани на Филипипол са най-старата сграда, за която имаме сведения в района на площад „Стефан Стамболов“. Всъщност археолозите са открили две постройки, изградени една върху друга – по-старата е построена през I или II век, и вероятно, след като е разрушена е построена нова през IV век. Термите са имали студени и топли помещения и впечатляващи мозайки – както по пода, така и по стените. Те са се намирали в живия център на града – както можем да видим и днес, Форумът е на броени метри от там.

Марш на българските войници между хотел „Молле” и Аладжа джамия през 1912 - 1913 г.

През Средновековието структурата на града се променя. Как и доколко се използва тази част на града не е много сигурно, макар че при разкопките на Форума и най-вече на Голямата базилика, която също е съвсем близо, се откриват следи от живот през Средните векове. Със сигурност обаче тази част на града е жива и активна през Османския период – макар и не съвсем в центъра на Филибе, както в римския Филипопол.

Най-впечатляващата постройка е била т.нар. Аладжа джамия (в превод „шарената джамия“). Тя е заемала приблизително пространството на днешния фонтан големите чинари към ул. „Александър Батенберг“. Вероятно е построена през XV век, след което търпи и преуостройства. Не е била голяма, но отвътре е била изключително интересна – цялата е била облицована с многоцветни плочки, типични за османската архитектура (откъдето идва и името ѝ). За съжаление джамията е съборена през 20-те години. За личащите ѝ останки пише историкът Васил Пеев през 40-те години, а на снимки чак до края на 50-а можем да забележим масивните ѝ основи. Пространството е разчистено чак в началото на 60-тте.

Кварталът на хотелите

Дали е случайно или не – не знаем, но след Освобождението, това пространство – все още обикновен квартал, а не площад – се оформя като квартал с множество хотели. Първоначално се появил хотел „Търговски“, който приютил и няколко от първите пловдивски фотографски ателиета (сградата диагонално от днешното бинго „Балкан“). Двадесетина години по-късно, през 1908 година отворил врати хотел „Молле“. Сградата, издигната по проект на италианския архитект Мариано Пернигони (построил и преустрояваната в момента сграда на Централна жп-гара), е известна, като излючително модерна за времето си и първата с асансьор в Пловдив. В тези години в общи линии се оформя целият ансамбъл от страната на „Княз Александър Батенберг“.

През 1908 година отворил врати хотел „Молле“

През 1912 година започва строителството на днешната сграда на Община Пловдив. Първоначално тя е проектирана за Областно управление. Проектът се осъществява след спечелен и изпълнен конкурс (107 години са изминали от тогава) от архитект Никола Нешов. Втори в конкурса остава един от най-впечатляващите български архитекти – Антон Торньов (проектирал софийската църква „Света Параскева“). Сградата не е построена според цялостния си план – всъщност тя е трябвало да стига до Главната, но това крило на сградата не е реализирано. Много по-късно е реализирана свободностоящата сграда вдясно от общината. Тя е една от най-красивите постройки на арх. Боян Чинков и е издигната в средата на 30-те за д-р Крушев. Известно време там е настанена общинска администрация, а днес на партерния етаж има галерия.

Също преди Балканските войни започва да се оформя и обликът на площада откъм ул. Лавеле. Първа се строи сградата на ъгъла на Лавеле и Найден Геров. В архивите се пази първоначален проект от 1910 година от арх. Емануил Лупос, който също не е изцяло по плана в чертежите. Тази сграда също е построена за хотел на фамилията Протохристови – хотел „Палас“. Съществува и проект за съседната сграда в посока Цар Симеоновата градина от архитектурното дуо Стойков-Градинаров от 1923-а година, който също не съвпада напълно с реализираната сграда. Една от най-красивите, но и най-подценявани сгради е последната построена от тази страна на площад „Стамболов“ – къщата на Елена Самооглу и Клеоники Протохристова. Проектът е от 1936 година и отново от Стойко Стойков и Борис Градинаров, но в съвсем различен от типичния им стил. Сградата и до днес е перфектно опазена от собствениците си и е излкючителен образец на модерната архитектура от 30-те години.

По-късно се оформя облика на последната, северна „страна“ на площада. Първата постройка е издигната през 1922 година – сградата на ъгъла на „Патриарх Евтимий“ и „Найден Геров“, която в момента се ремонтира. Отново архитекти са Стойков-Градинаров. Любопитна е историята на следващата построена сграда – хотел „Астория“, започнат през 1923 година. Проектант е малко известният хасковски инженер Зафир Георгиев, който строи върху собствен семеен терен. Въпреки, че не е от популярните архитекти, сградата, в която днес е заведението „Рафи“, е оригинална и много привлекателна. Сградата се строи дълги години, като до средата на 30-те има спорове с общинската администрация относно нейното състояние и собственост. Известно време след започване на строежа инженер Зафир Георгиев и неговата съпруга Мара Георгиева се развеждат, като сградата в крайна сметка остава на съпругата.

В края на 30-те години се строи и днешното бинго – оригинално кино „Балкан“. Елегантната постройка е много интересна, с огромна тераса на последния етаж, която тераса обаче през социализма е затворена и надстроена. Архитект е софиянецът Константин Панайотов.

Построяването на площада

През цялото това време площад все още няма. Зоната, затворена от четирите улици – Главната, „Патриарх Евтимий“, „Емил де Лавеле“ и „Гурко“ е застроена с ниски посторойки, в които има различни търговкси площи – пазар и други. Една от сградите е била и кино-театър, някои от къщите са били недостроени, личели са и останките от съборената в началото на 20 век Аладжа джамия. Чак през 60-те години кварталът е разчистен и окончателно се оформя днешният площад с фонтана с пеликаните, с градинката и пешеходното пространство.

Под Тепето

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина