Когато си идиот, то е завинаги

ИзПодТепето с Пламен Асенов

Когато си идиот, то е завинаги.

Отдавна съм сигурен в правотата на тази максима, но последните дни буквално валят още и още потвърждения.

Тон даде Великият Другар Ким от наистина последната останала на света крепост, в която реалният комунизъм е победил толкова отдавна, че вече сам се е превърнал в музей на нереалното – Северна Корея.

Ако сте забравили, припомням – въпросният Велик Другар Ким е син на предишния Велик Другар Ким и внук на още по-предишния Велик Другар Ким. Чудя се дали тези идиоти си приличат толкова, защото произлизат един от друг като руски матрьошки, чрез отвинтване по средата, или по-скоро са като войници от прочутата китайска Глинена армия.

От една страна е все едно – и Москва, и Пекин, вече десетилетия наред почти еднакво самоотвержено подкрепят този най-мракобеснически режим на планетата. От друга – Кимовците си приличат много повече, отколкото матрьошките или глинените войни, ако се съди по безумните престъпления срещу собствения народ и цялото човечество, за които са отговорни.

Този път Великият Другар Ким обаче удари в земята своите даровити предшественици. Той застреля министъра си на отбраната, когото сам издигна – другаря Хон Йон-чол – със зенитна картечница.

Да, наистина, либерастите по света се ужасиха, когато в края на 2013 същият този Велик Другар Ким публично екзекутира чичо си, като го хвърли на глутница гладни псета. Но в исторически план това вече е правено.

Докато екзекуцията със зенитна картечница от 30 метра е друго нещо. Поне доколкото знам, подобно чудо няма записано в аналите на световните екзекуции. То е истински светъл пример за проявата на зловеща мисъл, облечена в уникална форма.

Нали сте виждали такива зенитки по филмите? Мунициите, които те използват, са с размер като стъпалото на Йети. Така че застреляният се размазва не само по стената отзад, ако такава екстра му е отпусната, но и по лицата на всички отпред, които с интерес наблюдават екзекуцията.

Това е сладкото в случая – да се стреснат останалите другари и нивга веч да не заспиват в присъствието на Великия Другар Ким на важен концерт, както неразумно направи другарят Хон. Бившият другар Хон – Разпръснатият във Вселената.

В интерес на истината, според мен другарят Хон си е заслужил съдбата не само заради едното заспиване, а задето изобщо участва в режима на кимовците. Трябва да си голям идиот, за да се пишеш жертва, когато си част от палачите.

Но сега няма да чепкам темата за вината и невинността, защото българското общество не обича да мисли по нея. Изглежда чака деня, когато лошите сами ще измрат до крак и трудният въпрос ще отпадне по естествен път – политика не просто погрешна, а съвършено идиотска, ако се съди по резултата от дългото й прилагане.

В някои случаи на идиотизъм обаче човек не знае дали трябва да съди по резултата или е напълно достатъчно да добие само предварителна представа за него. Имам предвид практиката на Индонезия да провежда „тестове за девственост” на жените, които искат да се запишат в армията – практика, срещу която официално възрази международната организация "Хюмън райтс уоч”.

Сама по себе си Индонезия е красива и богата страна – на 18 място в света е по Брутен вътрешен продукт, макар да страда от висока корупция и неравномерно разпределение на богатството. Тя се състои от 17 508 острова и е най-голямата мюсюлманска държава. Армията и от десетилетия се бори срещу комунистите, а напоследък и срещу ислямския тероризъм, така че е важен елемент за нормалното развитие на обществото.

Това е прекрасно – но в същото време борбата на индонезийската армия за запазване и на женската девственост ми идва малко в повече.

Може би защото не знаеш как точно действат въпросните „тестове за девственост” – викам си. Всъщност аз си представям проверката доста просташки, например както го прави някой кардинал, който пред съответната комисия бърка под полата на бъдещия папа, за да не се окаже той папеса. Явно обаче напоследък науката и в това отношение доста е напреднала, ама като не ми е ставало нужда…..

Все пак според мен основният въпрос по повод проверката за девственост в Индонезия, е не как, а защо.

„Хората с нисък морал могат да навредят на армията” – цитирани са да казват в отговор  висши военни. Добре, де, но каква е връзката между високия морал и тънката девствена ципа? Не е ли нейното наличие по-скоро бомба със закъснител в тайнствените гънки на морала? Защото е всеизвестно, че от един момент нататък всичко женско в природата неистово и неудържимо тегли да се отърве от тежкото бреме, а не да го пази, докато умствено и физически мухляса под тежестта му.

Освен това, ако девствеността е важна за самото постъпване в армията, то колко време след това тя трябва непременно да се съхранява, за да се счита и моралът за съхранен? Ако приемем, че една девойка е на 18 и нейната честна служба продължи 20 години, жалко за хубавия първоначален материал. Пък и работата може във всеки един момент да се оплеска…..

Има и друга опция – индонезийските генерали може би са любители на благата ракия и искат за себе си жените девствени, а вече като ги вкарат в казармата, ограниченията отпадат.

Честно казано, личният ми опит сочи, че който веднъж се е измъчил с въпросната уж тънка ципа, едва ли ще иска да повтори. Но знае ли човек – далечни земи, други нрави, други усещания за нещата…..

В интерес на индонезийския народ обаче напомням за едно българско изобретение, което може да укроти страстите в Джакарта и да направи всички там щастливи. Преди трийсетина години един колега писа за прочутата знахарка баба Дена Инсталацията. Тя стана известна с това, че монтира на жените, които искат да минат за девойки, рибешки мехур, пълен с агнешка кръв. Твърди се, че дори специалисти в тази тънка материя трудно различават ментето от оригинала. Лошото е, че баба Дена едва ли е още жива, за да сподели опит.

За разлика от руския император Путин, Владимир Владимирович, който си е напълно жив и с дебелашкия начин, по който се държи в международната политика, изцяло потвърждава появилата се информация за идиотщините, споделени лично от него по време на неофициални трапези със Силвио Берлускони. Изключително голям интерес у мен например предизвика цитираната от един келнер шега на Путин, че дори акулите не биха посмели да го изядат, защото ще им покаже удостоверението си за сътрудник на КГБ.

Шега, шега, ама с членството в КГБ нещата са си досущ като с принадлежността към гилдията на идиотите – то също е завинаги.

Представям си следната картинка – седим си кротко ние с вас, граждани, край стъклото на един аквариум и гледаме вътре развитието на отношенията между Путин, картата му от КГБ и една акула.

Да, възможен е сценарий, при който акулата налита на Путин, но картата застава самоотвержено на пътя и, разтваря се, захапва я за носа и я прогонва да се срамува в ъгъла. Лично на мен обаче по-вероятно ми изглежда първо акулата да отхапе поне крака на Путин, след което евентуално картата да изяде акулата, а накрая пък самият Путин да си изяде картата за назидание, че не се е намесила по-рано. Може и старата си шапка да изяде от яд, че се е доверил на КГБ, служба, известна с това, че е създадена, за да прецаква всичко и всички в най-подходящия за себе си момент.

Има и други възможни развития между Путин, картата и акулата. Цялата тази уж шега обаче е добре обмислена. Насочена е да потвърди една друга добре съчинена история, чрез която да се обясни и оправдае голямата мъка на Путин – че в КГБ той е девета дупка на кавала и никога не е допуснат да работи в системата на „скритото разузнаване”.

Версията му, пробутана на Берлускони, а чрез него и на нас, невинната публика – станало е заради оценката на психолозите, нанесена в досието му, че Путин има „понижена чувствителност към опасността”. Сещате ли се – ще размаха картата и акулата ще избяга…..Ето ви жив пример за понижена чувствителност.

Отхвърлянето няма нищо общо с неговата некадърност, с видимия му наполеонов комплекс, с педофилските му страсти, информациите за които стават все повече, със склонността му към насилие…..нищо такова няма, просто – понижена чувствителност към риска.

Което всъщност си е заявка, че Путин е героят, способен да убие Змея, защото за тази работа трябва да си наистина безразсъдно смел. Това е форма на величие от негова гледна точка. Както е известно обаче, в нормалния човешки свят „безразсъдно смел” е просто друга форма на израза „пълен идиот”.

Все пак, в случая е важно друго – не дали Путин страда или се радва на собствения си идиотизъм. Важното е колко време още той ще тормози нас, останалия свят, чрез себе си. И кога най-после голямата му и напълно девствена откъм морал любов, наречена КГБ, ще реши, че е дошъл подходящият момент да го прецака и да сложи на негово място някой с не чак толкова понижена чувствителност към опасностите за мира в света.