Депутатите одобриха на първо четене промени в Семейния кодекс, които предвиждат осиноветени ще могат по-лесно да разбират кои са техните биологични родители, както и отмяна на на възможността за прекратяване на осиновяването, както и национална информационна система, която да дава възможност както за електронно кандидатстване, така и възможност на всички, които са кандидатствали, да проверяват какво се случва с техните документи.
Промените бяха внесени от ГЕРБ и депутати от „Продължаваме промяната – Демократична България“. Те бяха приети с 145 гласа гласа „за“ на управляващите и ДПС. „Възраждане“ бяха против, а БСП и „Има такъв народ“ се въздържаха. Подобни промени бяха внесени в края на живота и на предишния парламент от депутати от „Продължаваме промяната“, но до разглеждането им не се стигна, припомня Дневник.
Вносителите казват, че промените са важни, защото се поправя несправедливост, засягаща много хора. За адвокати предлаганите текстове са дълго очаквани и належащи – досега хората са стигали до отговора на въпроса кои са техните родители най-често по „втория начин“, а заради наличието на текста в закона, че тайната се разкрива при важни обстоятелства, съдебната практика по такива казуси е разнопосочна и внася още по-голяма несигурност. За психолозите пък разпоредбите са от ключово значение, тъй като осъзнаването на произхода е много важно при формиране на идентичността.
С приетите промени навършилият 18 години осиновен да може да подава заявление за разкриване на биологичните родители, което да става с разрешение на съда. Предвижда се да отпадне изискването за „важни обстоятелства“ в процедурата при достъпа до данните за биологичните родители и се разширява кръгът на лицата, които имат право да поискат разкриване на тази информация. Освен осиновения и осиновителите, към съда ще могат да се обърнат наследниците и съпрузите на осиновения. С промените се облекчава и административната процедура по осиновяване на деца.
Дебатът по основните идеи продължи близо два часа и половина, като след гласуването от „Възраждане“ предложиха удължаване на срока за предложения между първо и второ четене, но идеята беше отхвърлена.
Депутатите отхвърлиха на първо четене изменения в Семейния кодекс, внесени от „Възраждане“, с които се предлагаше създаването на възможност за равнопоставено третиране от съда на двамата родители при определяне при кого да живеят децата.
