Снимки с нацистки символи, хитлеристки поздрави и т.нар. „жест на Тесак“ се появиха след жестокото нападение над 37-годишния Георги Кузев на Младежкия хълм в Пловдив. Кадрите предизвикаха допълнителни въпроси за влиянието на радикалните онлайн общности върху подрастващите и за това как виртуалното подражание може да премине в реално насилие.
Според информацията в публикуваните материали жестът е свързан с руския неонацист Максим Марцинкевич, известен като Тесак, и движението „Оккупай педофиляй“. Неговите последователи използвали фалшиви профили, за да примамват мъже, които след това били подлагани на побои и унижения, заснемани и разпространявани онлайн. Макар Марцинкевич да почина в затвора през 2020 г., моделът на поведение продължава да се възпроизвежда в различни форми.
Когато сложните проблеми получават лесен „виновник“
Историкът проф. д-р Даниел Вачков вижда една от причините за привлекателността на крайните идеологии в способността им да дават лесни обяснения на сложни обществени процеси. Създаването на образ на враг позволява натрупването на омраза и същевременно дава на младия човек усещане, че заема ясна и силна позиция.
По думите му в случая с Георги Кузев обвинението, че жертвата е педофил, може да се превърне в своеобразно морално оправдание за извършителите, ако те са повярвали в него без да има доказателства.
Групата може да заличи личната отговорност
Криминалният психолог Даниел Генчев обръща внимание на друг фактор – нуждата на младите хора да бъдат част от група.
В определена среда индивидуалното усещане за отговорност може да отслабне. Психологът описва този процес като деперсонализация – човек започва да възприема себе си преди всичко като част от „глутницата“ и може да извърши действия, на които не би се решил сам.
Киберекспертът и заместник-ректор на Академията на МВР Илин Савов от своя страна предупреждава, че символите и поведението на младежите не бива автоматично да се определят като проява на престъпление от омраза, преди да бъдат установени конкретните факти и степента на тяхната съпричастност.
От телефона към реалната среда и обратно
Според Савов съвременната радикализация често протича в своеобразен цикъл – онлайн, офлайн и отново онлайн.
Алгоритмите могат първоначално да насочат подрастващия към определени видеа и съдържание. След това той може да потърси контакт с хора от същата среда в реалния живот, а впоследствие отново да се върне към онлайн общността, където получава потвърждение на вече формираните си убеждения.
Именно след изграждането на доверие според експерта съществува риск младият човек да започне да получава конкретни указания и да бъде въвличан все по-дълбоко в радикална среда.
Затова е важно да се търсят причините, поради които едно дете се насочва към подобни групи – дали става дума за проблеми в семейството, липса на подкрепа, влияние на средата или объркване, посочва Савов.
Социалните мрежи остават част от проблема
Според Даниел Генчев в социалните платформи се разпространява съдържание, което може да насърчава нездравословни модели на поведение. Той смята, че държавата трябва да има по-сериозен контрол и мониторинг върху платформите, но същевременно подчертава водещата роля на родителите.
Случаят в Пловдив поставя отново въпроса къде е границата между онлайн подражанието, принадлежността към определена група и реалната радикализация – и доколко институциите могат да разпознаят този процес, преди той да доведе до насилие.
