Петимата големи се събраха отново на Закуска в Стария град
Георги Божилов-Слона, Димитър Киров, Йоан Левиев, Енчо Пиронков и Христо Стефанов събраха десетки почитатели и последователи в любимия си двор на къща Стамболян
Единственият жив от великия квинтет-Енчо Пиронков, не успя да присъства заради заболяване
Тази изложба е една камбана, нека я бием, призова Донка Налбантова от „Старинен Пловдив”
Без петимата не може да има Европейска столица на културата, каза авторът на идеята за събитието Цветан Мумджиев
Вихра Григорова: За тях Пловдив беше най-високият връх на вдъхновение
Иван Шишков: В моите очи те винаги са били богове
Иво Дернев
Пловдив отново събра петимата големи. Георги Божилов- Слона, Димитър Киров, Йоан Левиев, Енчо Пиронков и Христо Стефанов пак Закусваха в Стария град, в компанията на много стари приятели, ученици, последователи, верни почитатели и заклети филибелии. Изложбата „В духа на старата бохема“ в двора на къща Стамболян обедини енергиите на майсторите на четката, които през 60-те и 70-те години на миналия век направиха Пловдив Град на художниците и отвориха цели течения в изобразителното изкуство у нас. Съживи спомените за Слона, Ди Киро, Йони, Христо и отправи послание към единствения жив от великолепната петорка- Енчо Пиронков. Той не успя да присъства заради заболяване.
Срещата на петимата бе в любимия им в двор в къща Стамболян, в рамка. Гостите на събитието се скупчиха като миряни пред иконостас край емблематичната картина „Закуска в Стария град” на един от художествения квинтет – Христо Стефанов. Звуча китарата на Огнян Видев и музиката на Биг Бенд Пловдив. Ля се задължителното вино. Разказваха се куп весели истории, свързани с всеки от големите творци.
Тези пет човека създадоха това, което наричахме бохема в онзи чист вид. Около тях петимата винаги е витаела енергията на грамадното можене. Нека с чаши в ръка и хубави мисли да изпратим добри енергии на тези, които не са сред нас. Защото тази изложба е една камбана. Нека бием камбаната. Ние тук показваме, че помним, имаме памет. Нека стъпваме на традицията и да не забравяме фундамента, призова Донка Налбантова, шеф на екип „Културна политика и информационно обслужване” в „Старинен Пловдив”.
Тази изложба я мислех като концепция дълги години. Мислех как мога да направя така, че тези хора, с техните идеи и техния принос за града, да бъдат уважени от Пловдив. Тези петима души направиха за Пловдив толкова много, че не можем никога да им се отблагодарим. Заради тях хората нарекоха Пловдив Градът на художниците, каза авторът на идеята за „В духа на старата бохема“ Цветан Мумджиев. Тъй като Пловдив получи нова жизненост и нова визия, бих искал имената на тези заслужили автори да бъдат по техните монументални произведения. И друго ми се иска. Това не е само един повод да се видим тук. Искам в културната програма в годината на Европейска столица на културата тази същата изложба, може би в по-разширен вид, да я видим пак в Стария град. Без тези хора не може да има Европейска столица на културата, допълни той.
Винаги, когато влизам в тази къща, се връщам в миналото, не скри емоцията си художникът Вихра Григорова. И припомни защо платното, пред което хората се бяха събрали, се казва „Закуска в Стария град”. Защото тук са осъмвали хората, така се е случвало. Аз съм достатъчно възрастна, за да помня петимата като едни млади мъже, току що стъпили в Пловдив от Академията. Те бяха новата смяна, бяха интересни на всички, правеха различни неща. Бяха заедно и същевременно бяха на пръв поглед една абсолютно несъчетаема петорка. Всеки, който ги е познавал, може да го потвърди, допълни Григорова.
След което се спря на всеки от петимата.
Слона. Абсолютно мълчалив. Абсолютно вглъбен. Най-готиният интроверт, който познавам. Той се включваше с едно изречение в безкраен разговор и слагаше точка, защото след него нямаше какво да се каже. Отиде си най-рано от всички, в творчески разцвет.
Енчо. Да му дава Господ здраве и дълголетие.
Димитър Киров. На картината е все още без брак. Съвсем млад. Широколик. Той не беше от хората, които раздават уважение наляво и надясно.
Йони Левиев. Изключително цветна фигура в Пловдив. Изключително полюсно екстровертен характер. Гръмогласен. На всяка манджа мерудия. Фантастичен стенописец и много строг съдник, но справедлив човек. Много интелигентен. Много начетен.
Христо Стефанов. Джентълменът в тази компания. Висок. Строен. Изящен. Ерудиран. Лордът. Човек не можеше да си представи, че цялото това присъствие, цялото това великолепие, е съчетано с един безкрайно сърдечен характер.
Всички те бяха влюбени в Пловдив. За тях Пловдив беше най-високият връх на вдъхновение. Всичко, което идваше от Пловдив, за тях беше най-важното и безусловно най-доброто. И това не се промени през целия им живот. Да дава Господ и ние да имаме такова усещане към града, в който живеем, за да можем да го обичаме така.
На финал на микрофона излезе племенникът на Начо Културата – художникът Иван Шишков, който е израснал сред петимата големи. Това, което съм видял, ми е достатъчно да определя всички тези хора като богове. В моите очи те винаги са били такива. От тях съм научил много, защото от дете израснах между тях. Много рано останах без баща и Начо Културата ми бе като втори родител. Бях длъжен да оставя нещо, свързано с всички тези хора. Щастлив съм, че всичко това нещо го има, че ви има и вас, че не сте ги забравили. Защото те го заслужават, каза Шишо, ден след като отбеляза 96 години от рождението на Атанас Кръстев – Начо Културата.
Цялата галерия в КАПАНА.БГ
