Пламен Асенов
С правото на автор, новият том 5 от поредицата „Великите европейци“ вече е в моите ръце, а скоро може да бъде и във вашите. Премиерата на книгата е в сряда, 15 май, 18.00 часа, в Радио „Пловдив“.
Книгата започва с представяне на философа Хераклит, който пише: „Бог е дневна нощ, зимно лято, военен мир, преситен глад“. С други думи – Бог е Оксиморон.
Тази брилянтна мисловна светкавица, блеснала и изчезнала за цели 25 века, напоследък се преоткрива от пост-модерното мислене. Така че централната идея на Хераклит – как промяната е стабилност и обратно, много му отива. Отива му на този парадоксален философ, отива му и на този парадоксален свят.
Като прескочим още неколцина титани на античната мисъл – Емпедокъл, Херодот, Аристотел, стигаме и до колегата Плутарх. „Колега“, защото той, в своите „Успоредни животописи“, представя древните велики европейци. Животописите и днес дават не само историческо знание, но и литературно удоволствие.
Изумително е обаче откъде и как Плутарх изравя информацията си – та тогава няма Интернет и нови технологии. А трудът е огромен – неговите общо 87 книги биха се побрали в съвременно издание с 4 355 страници, уточнява професор Богдан Богданов.
И къде се бутам аз с моите /очаквани/ 10 тома и около 2 700 страници?
След това в книгата срещаме други титани – Джото, Дюрер, Коперник и доста други, за да стигнем до една изумителна жена, британската кралица Елизабет I. Тя е на трона 45 години, реабилитира червенокосата женска красота, дотогава признак на дивашки произход, въвежда модата на дългите до лакътя дамски ръкавици и играе ролята на кралица-дева, женена за страната си.
Междувременно обаче поддържа религиозния мир, стабилизира англиканската църква, побеждава „непобедимата“ испанска армада и превръща Англия в морска сила, създава условия за развитие на бизнес и култура. Така англичаните от група събрани от кол и въже островитяни, стават единна нация, а малкото, сбутано на половин остров кралство – незаобиколим фактор в голямата европейска и световна политика.
Като тръгваме през книгата от „Елизабетинската епоха“, с бавни и приятни за четене стъпки стигаме до ерата на „Индустриалната революция“ и великия инженер Изъмбард Кингдъм Брунел. Наричат го „Човекът, който построи света“. В анкета на ВВС от 2002 той е втори в класацията за най-велик британец – след Чърчил, но пред Шекспир.
Брунел е дребен човек, едва 160 см. и – не само заради модата – вечно носи цилиндър. Компенсира обаче с амбиция и енергия, така че му викат „малкият гигант“. Проектите му са много и значими, той става легенда приживе. Когато умира, приятелят му Даниел Гуш пише: „Изгубихме най-великия инженер на Великобритания, човек с невероятно оригинална мисъл и сила на изпълнението, дързък в плановете, но прав“.
От Индустриалната революция до Модерния свят преходът на живо е дълъг и труден, но в книгата „Великите европейци“ е лесен, когато четем за учени и изобретатели като Луи Пастьор, Фердинанд фон Цепелин, Жорж Льометр, за писателите Карл Май и Робърт Луис Стивънсън, за художниците Густав Климт, Анри дьо Тулуз-Лотрек, Амедео Модилиани. И току-виж, носът ни опира в космическия инженер Вернер фон Браун, една от най-интересните, значими и сложни личности на модерната епоха.
Фон Браун цял живот следва мечтата си, дори когато ракетите му се приземяват на „неправилната планета“. Животът му е крещящ пример как мечтата успява да се съчетае прекрасно с науката, но двете не винаги се съчетават с морала. Обаче ако беше следвал стриктно морала, човечеството вероятно нямаше да излети в Космоса, да стъпи на Луната, да се превърне в небесен пътешественик.
Оправдават ли тези постижения средствата, използвани за постигането им – въпросът за моралния релативизъм виси над главата на всеки, който се докосне до живота и делото на знаменития мечтател фон Браун.
В новия пети том на „Великите европейци“ са представени и доста композитори – Палестрина, Сметана, Дебюси и други, но книгата завършва с Андрю Лойд Уебър, фантомът на модерната опера.
Да, тази пета книга от поредицата завършва с Уебър, но да не забравяме – чакат ни още толкова, цели пет тома с вълнуващи литературни приключения и знания за съдбите на хората, оформили духа и облика на нашата Европа, а и на целия човешки свят.
Но това е в бъдеще, а сега просто не забравяйте часа и мястото на новата ни среща – сряда, 15 май, 18.00 часа, Радио „Пловдив“.
