Реконструкция на централния площад в подбалканския град „20 юли“ предизвика спор между Жорж Трак и други творци, както и наследници
Авторът на новата композиция Жорж Трак е направил и експертизата, според която старата е трябвало да бъде унищожена
Разрушени при ремонт композиции, част от площада в Карлово, проектиран от екипа Йоан Левиев, Сами Биджерано и Анастасия Кметова предизвикаха сериозна полемика. Проектът за ремонта стартира още в края на 2020 година с претенция да бъдат запазени и спасени елементи от настилка и фонтан на Йоан Левиев. По-късно през 2021 година група общественици изрази недоволство от ремонта, който не бил публично обсъден и съгласуван с карловските граждани.
Дебатите продължиха в последните дни и в социалните мрежи под възмутен пост на Мария Капон, която информира за унищожените композиции, подменени от нова розетка от Жорж Трак в проект на община Карлово, който се реализира с европейски средства.
“ Не мисля, че може да се изгражда, докато рушиш! Днес разбирам, че местната власт в Карлово са унищожили на Йоан Левиев каменна настилка, за да възложат на нова изработка на Жорж Трак, ( тук трябва да отбележим, че розетката е много красива), силно се надявам това да не е вярно и да е съхранена за реставрация старата?! Не се случва за първи път, така едни строители разрушиха и замазаха при ремонта в Пловдив на културния дом “Борис Христов” фреската, и ей така си изчезна! Апропо, площадът е ремонтиран с европейски пари и това не е случайна грешка, а умишлено рушене! До кога? „, пита Мария Капон.
Самият Жорж Трак се защитава в коментарите, като твърди, че композицияата не е на Йоан Левиев. Преди години Трак е повикан в Карлово да направи експертиза, според която мозайката, създадена при последния ремонт от 1987 година, не може да бъде защитена. В същото време самият Трак прави и новата, вместо старата – унищожена по негова препоръка, според собствените му коментари във фейсбук.
От другата страна е дъщерята на Йони Левиев – Йоана Левиева-Сойер, която отговаря, че винаги е най-лесно да се руши, вместо да се реставрира.
„Проектите са налични, сигурна съм и е могло да бъдат изпълнени наново, ако порблемът е бил наистина не решим….макар че технологията винаги е била най-силната страна в работата на баща ми….но… С багера е най-лесно“, коментира дъщерята на Йоан Левиев.
Жорж Трак се опитва да се защити, като обяснява, че стария проект е съгласуван от Йоан Левиев като председател на държавната комисия, но е изпълнен от Биджерано.
„Ще проверя, като се върнем при архива ни, но да ви кажа право, няма значение! Пак казвам, най-лесно е с багера…. И това е масова практика у нас, възмутителна! Разрушаваме паметта на градовете си с лека ръка, защото към творческия труд има нулево уважение и респект. Аз повече нямам какво да кажа тук…. Ясно е, че не се разбираме“, обяснява му Йоана Левиева- Сойер.
„Важното е, да се усвоят парите“, коментира Георги Желев.
Дискусията им продължава така:
Йоана Левиева- Сойер: Екип от четирима архитекти и трима художници, включително и баща ми, Йоан Левиев, са работили съвместно по проекта за площада в Карлово, който сега се разрушава. Лично аз, искам отговори защо не е съхранен! Точно ще проверя в нашия архив, коя част е проектирал татко, но трудът на всички участвали автори и творци е изринат! Не мога да приема това! Проектът е от късните 80те, плод на визията на баща ми за нуждата от синтез между архитектура, изобразително изкуство и жизнена среда. Всичко това е тъжно и много срамно!
Жорж Трак: Вместо отговори да бяхте положили усилия да възстановите това за което милеете!
Йоана Левиева- Сойер: Аз се грижа много добре за културното наследство, което е мое владение и собственост! И смятам, че това би трябвало да е грижа на всеки собственик, бил той община или държавата. Грижа се добре и за паметта на баща си и неговото изкуство. Така че, ако обичате, не се опитвайте да ми прехвърляте вина, която не нося! Има обща престъпна търпимост в Блъгария към рушенето на културното наследство и тя трябва да спре!
Снимки: Фейсбук Мария Капон
Мозайката на Йоан Левиев не се е появила случайно. Архитектът, тъй като площадът все пак си има архитект, е включил мозайката, защото в онези времена Съюзът на художниците даваше щедри комисиони, само да предвидиш място за т.н. художествен синтез. Минимум 10% върху реалната стойност на творбата – хонорар, труд и материали. Комисионите бяха по-големи от хонорарите за целите проекти. С края на социализма държавата престана да финансира изкуството и художественият синтез умря. Красноречив пример за тази практика е пловдивската централна поща. Обезобразен паметник на модернизма, ликвидирал няколко прекрасни сгради, но препълнена с с художествен синтез за няколкостотин хиляди тогавашни лева.
Да бъде бит с железни пръти по табаните до насиране в името на Всемолостивия
Жорж Трак къде ли не се вре за да си пласира проектите, които често са със съмнителна стойност. Печалбарска халтура, която обаче остава за десетилетия. Жалко, че унищожиха паното на Йони Левиев във
фоайето на Профсъюзния, сега Културен дом. Сега там стените са в стерилно бяло, като в болница. Никаква атмосфера. Вандализъм в чист вид спрямо безспорната художествена стойност на творбата. Жалко …
Някой трябваше да бъде осъден за тоя нечуван вандализъм в 21 век в т. нар. културна столица на Европа. Уоравляват ни нищожества.
Нито времето, нито ремонтът са унищожили мозайката на Йоан Левиев. Лицето, което се е изказало експертно, ще трабва да се разруши е Жорж Трак (Георги Иванов май се казваше). Последния не се отличава с талант като Левиев, но успява с топлите си общински връзки да реализира проекти тук и там.