„Празниците на Стария град“ в чест на Начо Културата

Градът Изпод тепето Култура Новини
Начо Културата

Общински институт „Старинен Пловдив“ посвещава „Празниците на Стария град“ на 100-годишнината от рождението на Начо Културата

Трескава подготовка кипи в ОИ „Старинен Пловдив“ по организацията на тазгодишното издание на „Празници на Стария град“. За 11-ти път в продължение на цяла седмица (12-18.09.2022), къщите и пространствата на Трихълмието ще се оживят от събития, посветени на популяризирането на духовното и историческо наследство на Стария град.

Издание 2022-ра година започва на 12-ти септември с голям концерт на Античния театър, който е подарък за пловдивчани и както всяка година ще е с вход свободен. До 18 септември в празничната седмица ще видим няколко документални изложби, както и такива с арт ателиета за деца и възрастни, концерти, безплатни туристически турове и много изненади. „Празници на Стария град“ ще отбележи и 5-тата година от старта на инициативата „Море от любов в Стария град”, осъществявана съвместно с ОП „Радостни обреди”.

Всяка година ОИ „Старинен Пловдив“ отбелязва няколко важни годишнини, свързани с паметни за института дати. През 1956 год. Старият Пловдив е обявен за Архитектурно-исторически резерват (АИР), а през 1979 г. получава златен европейски медал за опазване на паметниците от миналото. От 2011г. е в списъка на археологическите резервати.

Спогодба между България и ЮНЕСКО, подписана през 2004 г., определя статута на резервата „Старинен Пловдив“ като част от допълнителния списък на обектите на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. На 1 април 1969 година се създава Управление „Старинен Пловдив“ и за негов началник е назначен Атанас Кръстев. Управлението, впоследствие е именувано на Сдружение, а от 2004 г. носи днешното си име Общински институт „Старинен Пловдив. Името на Атанас Кръстев – Начо Културата се превръща в синоним за мащабен градеж, който възражда старинната градска част.

През 2022 г. се навършват 100 години от рождението на Атанас Кръстев (роден на 17 септември 1922 г. ), затова и „Празниците на Стария град“ 2022 година ще са под знака на тази важна годишнина. С търпение и постоянство, стъпка по стъпка, „Кметът на Стария град“, както са го наричали хората, без да е имало такава длъжност тогава, възвръща възрожденския блясък на къщите и показва скритото от руини и прах архитектурно богатство на света. Координираната реставрация под негово ръководство запазва духа и облика на града, който се превръща в място, където за минути човек пътешества между векове.

Един от акцентите в програмата на „Празници на Стария град“ е премиерата на нов филм за Атанас Кръстев, по поръчка на община Пловдив. Режисьор на филма е Станислава Калчева, сценарист – актрисата Йоана Буковска-Давидова, оператор е Иван Тонев. Прожекция ще има и на предишния филм за Начо Културата, създаден от БНТ. През септември с изложба „Алафрангата – отворен прозорец към света” в памет на Начо Културата., ОИ „Старинен Пловдив ще гостува в Градска библиотека „Паисий Хилендарски“ като част от Есенни празници на изкуствата Асеновград 2022. Изложбата ще съпътства представянето на книгата на Антон Баев „Начо on my mind“ в родния град на Начо.

ОИ „Старинен Пловдив“ подготвя и една специална изложба „Среща на Трихълмието”, представяща различни поколения творци, чийто трудов път е бил свързан с резервата. В тази връзка от екипа отправят покана за участие към художници, реставратори, иконописци, майстори-занаятчии, поети и писатели, които са били част от екипа на Управление „Старинен Пловдив”. Приемането на творбите ще се осъществи на 17, 18 и 19 август от 10:00 до 16:00 ч. в къща „Стамболян“. За повече информация и въпроси: Ангелина Янакиева – уредник, тел: 0885185482.

„Градът ни е първата Европейска столица на културата в България, най-старият жив град в Европа и шестият най-стар в света. В годината, в която Пловдив зае 4-то място в престижната класация „Най-добра европейска дестинация“ на European Best Destinations и стана №1 в категориите „Най-добра културна дестинация в Европа“, „Най-романтични дестинации в Европа“, „Най-добри винени дестинации в Европа“, „Най-добрата дестинация в България“, с още по-голямо вдъхновение и ентусиазъм мислим за нови събития, чрез които да покажем историята, богатството и красотата на Трихълмието, но и искаме да отдадем заслужена почит към човека – вдъхновител Атанас Кръстев. Ще покажем неща от музейния фонд на ОИ „Старинен Пловдив“ – много впечатляващи и непоказвани до сега”- сподели доц. д-р Елена Кантарева-Дечева, и.д. директор на ОИ „Старинен Пловдив“.

Споделете ни във:

1 thought on “„Празниците на Стария град“ в чест на Начо Културата

  1. НАЧО ДИКТАТУРАТА („културата“подигравателно) обезлюди Трихълмието

    Крайно време е да признаем, че с изселването на достойни стари фамилии кореняци за да бъдат “обобществени” имотите им Трихълмието от жив градски организъм с бебета, с бабета на бяло сладко в клюкарника, с дантели на простора, с калдаръм-кокони беше опростачено до …черупки с по някой скучаещ чиновник на заплата, до сергиджи-турист-претенц-комплексарски преструвки.

    Сега Градът се затруднява да стопанисва резервата и се чуди как да се отърве от съсобствености и собствености и напира обратно сенчесто приватизиране, мутрификация, ГЕРГОВизация.

    Огромния принос в национален мащаб на проф. арх. Пейо Бербенлиев, основал и структурирал и ръководил десетилетия наред масивните възстановителни дейности на ИПК / НИПК през 70-те и 80-те години и неговите специалисти бива нарочно (“политкоректно”?) игнорирано от добре известни агитки и властелини легендосъчинители…

    Мая Вълканова даде подробно сведение за Начо от първа ръка:

    От архивите на ПодТепето -а също и от ПловдивОнЛайн- намираме изчерпателна информация от очевидци на този Линк: https://podtepeto.com/aktualno/kusthite-v-starinen-plovdiv-propuskani-ot-turistite-video/ и можем да си сверим часовниците.

    Масивни интереси се намесват и лобират около Стария Пловдив, внимавайте с митологията! С фантасмагориите! С „лигендити за Наше Село“! “Нямало да бъде такъво без Начо” ли – именно, щеше да бъде истински Стар ГРАД, така както са го ГРАДили кореняците!
    ================
    Мая Вълканова в plovdiv-online.com, 2014

    {[Коментар спасен след двукратно изтриване 2004 и 2014 в Раздел “Стария Пловдив”на
    Plovdiv-OnLine.com/special/stariya-plovdiv/******** към статии от Баев от 1997]} :

    Начо “културата” или ДИКТАТУРАТА?

    С изнизването на годините види се, че не може да се отлага повече. Отиват си свидетелите. Няма да има кой да възразява, а трябва.

    Легендите като неоскубани плевели избуяват и задушават истините. Които истини са хем крехки, хем не са обективни: все разтегливи нанякъде отнякого. Понякога дори пишман интелектуалци се увличат в сърцераздирателни тиради просто ей-така, от телешки възторг, всеки се прави на интересен („съпричастен“, както казваше поетът соцреалист).

    Начо да бъде прославян без съмнение е във интересите на ня#КОЙ. Ние останалите си имаме по-важни работи отколкото да съчиняваме митологии. Но не прекалявайте!

    Искам думата.

    През шейсетте години Начо -не е тайна- се уволни от войската като политически офицер ЗКПЧ, дойде с чизмите от Асеновград и почна да се умилква из Пловдив. („Турна очила и връзка и култура взе да пръска“ смееше се Кераца с първия Начов покровител чичо Русан Константинов пред кино Септември / хотел Молле, закусвалнята Балкан пред Клуба на Културните дейци, заместен от хотел България).

    Без образование, без възпитание, здрав другар, народната власт му възложи -като друго не умее- да коли и беси. Априлският пленум на БКП събори Червенков и сложи другаря Живков. Излюпи се „Априлското Поколение“ пловдивски художници, насмели дотогавашните академични майстори да учителстват… В която групичка Начо се вкопчи и си образува своята ниша, базирана на добро уиски първоначално, впоследствие – като се загнезди в Недкович – разнообразена с най-добрата кафе машина на Града. Флиртуването -от него, да- ама има и работа да се върши, за което пък назначиха арх. Петко Кекеманов и Джовани Димитров, икономист, хора специалисти да гонят задачите.

    Старият Пловдив тъкмо беше получил първият си Градоустройствен План от арх. Младен Панчев, ръководител група Пловдив в ИПК-София (засл. арх., проф. д-р впоследствие; ИПК още не беше Национален; Старият Град още не беше обявен за АИРезерват; година 1967-8).

    Стратегът Начо обаче усеща колко приятно им става на началствата от столицата („Лъчко! О!“) като им постила гнезденце за уикенда, гъделичка всекиго според ранга; и решава да „ОбОбществява“.
    Тази дума прикрива грозната практика на Отчуждаване.
    Открадване.
    Изселване.
    ОБЕЗЛЮДЯВАНЕ.
    Кореняците – вън!

    Пришелците ние по-добре разбираме Града. Някой да помни (?!?) как Начо се намести в „Къща-Музей“ ЧЕРВЕНОТО МУЛЕ? Ами че то там си живееше достойно старо семейство кротки кореняци, от които Народната Власт „обобществи“ та Начо изсели хазяите си. Другарският Жилфонд после продаде стаите първо, а после и сградата, а накрая и двора на “единствен обитател” Начо на нормирани държавни цени, не на свободни. В оная епоха хем уж „забрана“ можеше да се въведе за населението за покупкопродажби – хем за царедворци като Митьо Киров можеше първо да се предостави ателие под Ламартин на ул. Пълден, после да му се продаде тихомълком място за къща. Държавно място. Равни бяхме всичките, да, ама някои бяха по-равни.

    Обезлюдяването на Стария Пловдив (виж книжка 5-6 от списание АРХИТЕКТУРА от 1975 година, БНТ’1980 и др.) стана основна мисия на Начо =Диктатурата на Пролетариата, въпреки възражения от специалисти социолози и градостроители.

    „Творческа база“ стана ключовата дума за сделката: където данъците ни се инвестират във една куха черупка с по някой чиновник на синекура вътре скучаещ, който нехае за разместените керемиди, но пък декламира политкоректни клишета за Начо.

    Калдаръм-кокони, дантели на простора, бяло сладко на лъжичка; бебета и бабета достолепни, на раздумка в клюкарника? Черковни енориаши, които да се прекръстят отдалеко като зърнат камбанария? Обикновен, жив живот, какъвто тепетата са крепили хилядолетия?

    Кореняците, като сте го изГРАДили тоя Град – хайде сега, къш!
    „Заслужил Деятел“: помните ли вие читателите как и кои ставаха „заслужили“; пред кого заслужили, пред народа ли, или пред “Народната” ВЛАСТ?

    Та ето сега какво представлява ТриХълмието, каква карикатура, Чалга и Скара-Бира, Сергии, Сувенири … сърцето му се къса на Даро (от Сидни, Австралия – Теодор вече разбира се) – Божидар поп Антов, „АНТОВАТА“ къща на върха над Ламартин на 23ти номер на Княз Церетелев – пред заключената, барикадираната тежка порта с неговото име в бронз: „За какво ни отнеха дядовата ми къща? Попиляха рода ни, изселиха ни към континентите! Цъфнаха, ей ги, вързаха, ами че ние бяхме гостоприемна къща! Проклет да е ОНЯ!“ – и плю.

    Парвенютата дето скимтят как се били допряли до „кмета“ Начо (‘Диктатурата/БКП) нека се свестят и да си избършат лигите. Медалът си има гръб.

    След промените сякаш се разчу, че Начо бил … потърпевш, милият, видите ли, жертва на комунистическия режим. Първи дисидент бил той (тайно). Е, това даже не е смешно, то е срамно. Позор, поне малко достоинство как не можа да изнамери след като яздеше гребена на вълната цели десетилетия!

    Право бил завършил, мярна се някъде, че Начо имал юридическо висше образование. Смях. Всички знаеха, а и той се перчеше, че как без “вишо” Начо командва Главните Архитекти на Пловдив, как гордо отхвърля градоустройствения план да не му се пречка. Не редовно, не задочно висше, не РабФак (ако си спомняте Работническите Факултети за …каскети) – не бе, нищичко: Начо не умееше две думи грамотно да напише не само, той едвам четеше! Цял живот Начо си беше без образование, „талант самороден“. Освен ако на стари години пенсиониран се е съпикясал да си купи (като по Нушич) тапия „Doctor Honoris Causa“ от някоя “Alma Mater” дето нацъфтяха на всеки тротоар за в още една рамка на стената. Менте нечленоразделно.

    А дали пък не владееше езици, като беше така приказлив и общителен в космополитното Филибе? Не. Даже съветският език , на който всички лесно четяха отлична, изобилна, евтина литература, за Начо Културата си остана непреодолим.

    Попийваше. Яко. Клевета ли е, че в оная епоха вещества други като нямаше, “Априлското Поколение“ пловдивски художници бяха все спиртосани, и че Начо Културата им беше начело, по ергенски?

    Така се въртеше тогава алъш-вериша: аз на тебе, ти на мене – не мислете, че Начо Културата е купувал картини. Всички те са му „дарове“ за разни негови „услуги“ и за неговото приятелство, което постепенно ставаше все по-ценно, все по-стойностно, все по-многоцифрено. На тебе на ти ателие, на тебе на ти поръчкова контрактация … В Америка много лесно може да изгърми някой губернатор ако е ползувал служебния автомобил за нещо лично; ама ние тук си имаме имунитети нашенски. Игрички.

    „De mortibus nihil nisi bene“ ще речете; знам, знам, аз нищо лошо не казвам за покойника. Само истината, щото да ни лъжат в очите не щем. Лека му пръст на Начо, Бог да МУ прости…

    Послепис:
    Въпрос с намалена трудност към многознайниците дето напират да издигат олтари:

    името ЛИЛИЯ БОТУШАРОВА да е известно на някого?

    На две кутии Слънце-първо, фанатично вкопчила се в “Южен Вход На Тунела” =работно заглавие на обекта докато никой не можеше да знае Що Е То= десетилетия наред от 60-те години? Стара мома, която така и пропусна да се омъжи и спретне еснафско гнезденце като хората и да си завъди Челяд? За да ни разкрие и поднесе на България Пловдивския АНТИЧЕН Театър?
    Що нюх!
    Що хъс!
    Що интелигентност, мъдрост, упоритост да надхитрява администрации, собственици, Другари (безпартийна тя, за разлика от нейната сянка арх. Коларова, секретар БКП), кметове, фелдфебели = “улица” Цар Ивайло от Жълтото надолу до Света Марина беше застроена с етажни кооперации с южно изложение.

    Нито булевардче, нито мраморна плоча, нито бронзова табела, нито тенекиена не носи името

    === ЛИЛИЯ БОТУШАРОВА ===

    Едно съществено допълнение:
    Голямото перчене на Начо „културата“ беше ОБЗАВЕЖДАНЕТО на новореставрираните от НИПК сгради със „автентични мебели от епохата“, за което той се мислеше за спец. Истината обаче е, че основните заслуги в тази нелесна дейност не бяха на ЗДК Заслужилия Деятел на Халтурата, а на г-жа ЕЛЕНА УЗУНСКА – най-рафинираната дама (и първа хубавица, вечна й памет) на Града, пред която се отваряха вратите на недостъпни Нотабили не само в Източна Румелия, но и в София, Свищов, Казанлък и всякъде. Където парвенюта не можеха да припарят, еле пък и станимашки. Нейният вкус, компетентност и дипломация доведоха до резултати. Нека тук споменем -анонимно, за съжаление- майстора реставратор мебелист, един мустакат, мълчалив работяга със златни ръце в такъв тънък занаят.

    Хора засенчвани от Главния ЦАР, който позираше всъщност върху техните плещи …

    {(източник: коментирани архиви на Баев в Plovdiv-OnLine)}

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.