А дали ще го видим отново във възстановен вид?
Според историческите данни кафене на Дановия хълм е съществувало още в далечната 1880 г. То се е намирало на един хвърлей разстояние от Часовниковата кула. “От градския „бомонд“ идвали тук по една стръмна уличка откъм „Джумаята“ да постоят на хлад в топлите летни вечери, да послушат военната музика, да изпият чашка кафе или пък „илимоната“, пише изследователят Никола Алваджиев.
Същинското залесяване на хълма обаче, започва по време на управлението на книжовника Христо Г. Данов (1897 – 1899), докато благоустрояването на Сахат тепе се случва при кмета Еньо Манолов- в края на 20-те и началото на 30-те години. Тогава е завършен пътят до върха, започнат при кметуването на Христо Г. Данов още в края на XIX век, изграждат се подпорни стени, стълбища, оформят се подходите към парка.
На 3 август 1932 г. Пловдивската община обявява конкурс за построяване на бюфет на това място. На 19 февруари следващата година, заведението е открито на мястото на бивша турска барутница. Проектът е на известния пловдивски архитект Никола Овчаров. Едноетажната постройка с елегантен обем и олекотена конструкция напълно отговаря на градинско-увеселителния характер на това място. В него тогавашният кмет Божидар Здравков посреща през май кметът на Букурещ Добреску, а през август – видният френски политик, държавник, бивш министър-председател, историк и писател Едуард Ерио, придружен от българския премиер Никола Мушанов.
Цялата статия може да прочетете в Lost in Plovdiv.
Има предостатъчно заведения около Сахат тепе. Тепето е едно от малкото места в центъра, които са все още сравнително незасегнати от шумовото замърсяване – спокойно място за разходка.
Там няма място за ресторант!