„Още не съм те срещнал, а мога да видя как цъфтежът на белите ти дробове повдига одеялото ми. Разцъфват като гъсти бели божури и пак се затварят“
Да държиш в ръцете си съвсем нова книга с любовни писма, написани ей сега, в 21 век от млада съвременна писателка звучи почти невъзможно. Но е факт. И то един от най-изящните и красиви факти напоследък. „Писма на Омар до бъдещата му съпруга“ е книга с автор Ирена Иванова, позната под псевдонима Рене Карабаш . Тя определя жанра като „Епистоларна книга, но може да се каже, че е поезия в проза“. Книгата е обвита в плик, като писмо, пощенски плик. Оформлението е дело на Люба Халева. Редактор е Азиз Таш.
В интервю за БНР водещата се обръща към теб с думите „Рене или Ирена, както решиш?“. А ти отвръщаш с: „Омар, може би?“. Така, че нека това интервю бъде с Омар.
Любовта към себе си, любовта към друг и Бог… Любовта като ѝмане, любовта като даване, любовта като желание, любовта като Бог. Любовта е в тези писма, пропита, извира от всяка дума възхитително. Коя любов търси Омар, коя има в себе си и какво му липсва?
-На пръв поглед Омар търси своята съвършена любима, която още не е срещнал и не знае дали изобщо съществува. Но с всяко следващо писмо става ясно, че той търси нещо повече от това. Той търси своята цялост или по-точно своята Божествена половина. Писмата всъщност са за Бог в нас и извън нас. Онази част от нас, която все не успяваме да обикнем, както обичаме другите. Това е дълъг път, който си струва да поемем.
Намира ли Омар своя вътрешен покой и кога става това?
– Омар намира покой за душата си, когато си дава сметка, че не търси съпруга, а себе си. От обсесивен тип, с времето той се превръща в първи защитник на свободата в любовта. Но истината е, че свързването с друг не бива да се случва от липсата, а през излишъка. Едва, когато постигнем цялост и обикнем истински себе си, тогава можем да създадем нещо трайно с някого и този желан човек наистина да се появи.
„Слушай, трябва да си обещаем, ако животът ни стане твърде еднообразен – да го разрушим! Да не позволим на мозъка да ни измами, на бита – да ни превърне в статуи, на времето – в артефакти. Ежедневната борба с изброените – това е. Най-единственият мост към свободата“
Старомоден ли е Омар, защо пише писма, вместо да праща мейли и не пише в чат? Пишеш ли писма често, на лист, с химикал? И ако да, на кого?
Отговорите на тези въпроси и цялото интервю с Рене Карабаш четете в Капана.
