Пловдивчани се преклониха пред Апостола на свободата

Емил Манчев: Век и половина припомняме неговото дело, но само за ден. Дали това е достатъчно и дали е истинско?

Десетки граждани извиха опашка пред паметника на Васил Левски на Бунарджика, за да положат стръкче цвете

Пловдивчани почетоха 150 години от трагичната гибел на Васил Левски пред паметника на Апостола на свободата на централната алея на Бунарджика.

Водещ на възпоменателното честване бе актрисата от Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ в Пловдив Мария Генчева.

Със слово пред паметника единадесетокласникът от ЕГ „Пловдив“ Емил Георгиев Манчев разчуства всички присъстващи.

Васил Иванов Кунчев, Васил Левски, Дякон Игнатий, Апостола – всички те назовават един човек, един герой, определен от поета като един син на майката родина. Ето че сме се събрали на този ден, за да почетем именно неговото дело, самоотверженост и себеотрицание, неговия свят подвиг в името на българския народ, в името на една по-добра България. Ние сме тук, за да отбележим 150-годишнината от смъртта на човека, положил основите на последвалите борби за национално освобождение. А както знаем – ако основите не са здрави, съоръжението рухва.

Отивайки на среща със смъртта, изправен гордо пред ,,черното бесило‘‘, Левски изрича последните си думи пред отец Тодор Митов: ,,Каквото съм направил, в ползу народу е.‘‘

Парадоксално или не, поне според историческите извори, никой от същия този народ не се притичва на помощ – дали поради робски страх, дали защото е зает да търси белите меджидиета в дълбоките преспи край Къкрина, както предполага в един свой разказ писателят Йордан Радичков. Апостола остава сам, но погледът му е насочен нагоре, към небето, към вечността, към нас, идващите след него.

Век и половина по-късно ние сме тук и сякаш се успокояваме, че сме върнали стореното, че сме се отплатили.

Да, тук сме. Да, припомняме неговото дело. Да, поднасяме цветя и венци. Но това само за ден, за няколко часа даже. Ще го повторим още два-три пъти – в деня на рождението му, на националния празник. Ще закачим портрет на стената. От време на време ще спрягаме неговото име. Дали обаче това е достатъчно? И дали е истинско?

Вазов ни казва, че бесилото е обезсмъртило героя – но безсмъртието не е ли вечно, постоянно, или се проявява само когато можем да извлечем полза, да си послужим с него като индулгенция?

Госпожи и господа, уважаеми съграждани,

Левски ни завеща идеята си за ,,чиста и свята република‘‘. Да се огледаме наоколо и да помислим – постигнахме ли я? В замяна на толкова много, той поиска само едно от нас – успяхме ли? А как да отговорим днес на онова Народе????, написано в джобното му тефтерче и незаглъхващо век и половина вече?

Ние, българите, сме благословени да бъдем наследници на големи фигури, истински патриоти, поставили благото на народа пред самите себе си. Такива, за които българщината е дълг. Вместо да последваме техния пример, ние ги превръщаме в нарицателни имена, омаловажаваме тяхната любов към България, но не защото я отричаме, а защото ние самите не я притежаваме. Ако е така, напразни ли са били жертвите на хиляди българи, борили се за свободата, целостта и суверенитета на нашата страна? Заслужаваме ли да се наречем потомци на такива велики личности?

Какъвто и да е отговорът, днес ние, събралите се на това място, отдаваме дълбока почит на може би най-великия българин, чийто образ е пренасян с години в народните сърца. В едно от своите писма до Любен Каравелов Апостола изповядва идеята си, че в България трябва да цари братство без оглед на вяра и народност. Затова, ако искрено се прекланяме пред делото на Левски, нека загърбим различията, които пречат на общата ни работа, и да позволим то да ни свърже като нишка, здрава и неразрушима. Да направим крачка напред към изконната мечта на Апостола – една обединена и сплотена България, открита към съседите си и към света.

В церемонията по традиция участваха представителни формирования от Пловдивския гарнизон – почетна рота, военен духов оркестър и венценосци, членове на Общински комитет „Васил Левски“ и Комитет „Родолюбие“.

Паметникът на Васил Левски беше отрупан с венци и цветя от официалните лица и признателни граждани.

Преди поклонението в църквата „Св. Св. Петър и Павел“ по традиция беше отслужена панихида от ставрофорен свещеноиконом Тодор Тодоров – председател на храм „Св. Св. Петър и Павел“. Организатори на възпоменателната служба са Петко Георгиев – родственик на Апостола и Общински комитет „Васил Левски“.

Довечера от 18.00 часа във Военния клуб ще се състои тържествена вечер – концерт „Поклон, Апостоле“ с участието на Хор на пловдивските момчета „Стефка Благоева“ към Общински детски комплекс, Фолклорен ансамбъл „Тракийска младост“ към СУ „Любен Каравелов“, Танцов състав „Иглика“ към Общински детски комплекс, гайдарски състав към НЧ „Никола Вапцаров- 1928“, Военен духов оркестър на ССО и Жени Щерева –поетеса. Слово ще произнесе инж. Любозар Фратев, водещ и рецитатор ще бъде Христо Христов. Сценарист на тържествената вечер – концерт е Поля Николова. Входът е свободен. Събитието се организира от Общински комитет „Васил Левски“ Пловдив и се осъществява със съдействието на Община Пловдив и Военен клуб – Пловдив.