Пловдив се санира срещу студа, но кой пази домовете от жегата?

Изследване показва, че липсва политика за лятната енергийна бедност, а климатикът не е достатъчен, ако домакинството не може да си позволи да го включи

Докато горещините в Пловдив вече се превръщат в ежегоден проблем, политиките за енергийна бедност в България продължават да гледат основно към зимата. Това показва нов анализ на лятната енергийна бедност у нас. В него енергийното обновяване на жилищата е разгледано не само като начин за намаляване на сметките за отопление, но и като инструмент за ограничаване на прегряването през летните месеци.

Проблемът е, че лятната енергийна бедност практически няма самостоятелно място в българските политики. Домакинството може да има климатик и въпреки това да не може да си позволи да го използва. А в неефективно жилище активното охлаждане означава и по-високи сметки.

Така въпросът не е просто „има ли климатик?“, а „може ли човек да поддържа безопасна температура в дома си, без това да го постави пред непосилен разход за ток?“

Не всичко минава през климатика

Според изследването охлаждането не бива да се приравнява единствено с климатизацията. Външни щори и капаци, по-добра изолация, таванни вентилатори, засенчване и правилно използване на естествената и нощната вентилация са сред мерките, които могат да намалят температурите в жилището с до 4–5 градуса и съответно да ограничат необходимостта от активно охлаждане.

При екстремни жеги климатизацията остава важна, особено за най-уязвимите хора. Но според анализа тя трябва да допълва, а не да замества пасивните мерки.

Тук е и един от важните изводи за Пловдив – санирането, засенчването и подобряването на сградите могат да бъдат политика и срещу летните горещини, а не само срещу високите сметки през зимата.

България има „Топъл дом“, но няма летен еквивалент

В момента политиките са разпределени между различни институции. Социалното подпомагане е концентрирано върху отоплителния сезон, сградното обновяване е част от политиките за енергийна ефективност, а високите температури се разглеждат основно като климатичен и здравен риск.

Това води до своеобразно разминаване между институциите.

Социалният план за климата е стъпка напред, тъй като предвижда енергийно обновяване на жилища на уязвими домакинства и програмата „Топъл дом“ за еднофамилни къщи. Предвидено е и използването на термопомпи в част от подпомогнатите жилища.

Но остава един ключов въпрос:

Какво се случва с домакинството, което вече има уред за охлаждане, но не може да си позволи сметката за електроенергия?

В анализа е посочено, че липсва летен еквивалент на помощта за отопление.

Как изглежда лятната енергийна бедност в Пловдив?

Градът е сред местата в България, в които високите летни температури са особено осезаеми. В същото време има голям стар жилищен фонд, множество панелни сгради, еднофамилни и нискоетажни постройки, жилища с различно качество на изолацията и квартали, в които домакинствата имат много различна възможност да инвестират в охлаждане.

Ако енергийно ефективният дом е този, който изисква по-малко енергия, за да бъде обитаем, защо у нас все още измерваме проблема основно през това дали можем да се стоплим през зимата?

Енергийната ефективност не трябва да означава само да отопляваме по-евтино през зимата. Тя трябва да означава и да можем да живеем безопасно в дома си през лятото.

И още нещо важно: изследването не твърди, че решението е да се раздават климатици. Напротив. То предупреждава, че това може да е скъпо и неефективно решение в лошо изолирано жилище.

снимка: Блок в Кършияка, Милиям Стронг/ за земята