Пловдив на второ място по болници

60 на 100 от общия болничен леглови фонд в страната е концентиран в 7 области, а 1/3 от леглата са излишни. Проблем остава достъпът до съвременно лечение на болни с мозъчно-съдови заболявания и дългосрочни палеативни грижи

В страната функционират 319 болници, от които 112 са многопрофилни. Броят на частните болници е 115. Това сочат данните Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги, приета от правителството в края на м. г. Стратегическият документ е ангажимент на страната към изграждането на Европейски здравен съюз и включва анализи, политики и препоръки за развитие на здравния сектор.

Специализираните болници в България са 60, а държавните психиатрични – 12. Освен тях стационарна дейност осъществяват и 7 комплексни онкологични центъра, 12 центъра за психично здраве и 3 центъра за кожно-венерически заболявания със стационар.

Лечебните заведения за болнична помощ разполагат всичко с 52 246 болнични легла, от които половината – 25 608 са в многопрофилните болници. Частните болници разполагат с 14 392 легла и броят им постоянно се увеличава. 6 520 са леглата в специализираните болниците и 2 122 в психиатричните болници. Още 2245 са леглата в другите лечебни заведения като Комплексните онкологични центрове.

Над половината от общия болничен леглови фонд (59.6%) е концентриран в 7 области. Логично първото място заема столица – 21.2%. На втора позиция идва Пловдив с 13.3% от всички болнични легла. Следват: Бургас (6.3%), Варна (5.1%), Плевен (5.0%), Стара Загора (4.6%), Пазарджик (4.1%).

Анализът на данните показва, че на национално ниво е налице излишен общ леглови фонд от 13 457 легла, което е 25 % от всички разкрити легла.

При преглед на леглата по видове се установява, че най-голям е излишъкът по отношение на леглата за активно лечение – 14 843, докато е налице значителен дефицит на леглата за дългосрочна грижа, осигурявана в болнични условия – недостиг от 2 989 легла, т.е. 58 % от установените потребности.

В Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги се казва, че в областите с излишък от болнични легла „инвестициите следва да са насочени към подкрепа за приоритетни болнични дейности, свързани с актуални проблеми за здравето на населението и провеждане на национални здравни политики, без разкриване на допълнителни болнични легла за активно лечение в рамките на наличните легла и тяхното преструктуриране при необходимост, базирано на оперативен анализ на нуждите“.

Стратегическият документ отчита, че въпреки излишъка от болнични структури в страната, проблем остава достъпът до съвременно лечение на болни с мозъчно-съдови заболявания, в т.ч. инсулт. Здравните власти са си поставили за цел да преодолеят тези липси с изграждане на високоспециализирани центрове за лечение на инсулти и други мозъчно-съдови заболявания, т.нар. „строук центрове“.