Архивни фотографии показват няколко различни идеи за монумента преди днешния му облик
Днес трудно можем да си представим площад „Съединение“ без високата фигура и двете величествено разперени крила. Но паметникът, превърнал се в един от символите на Пловдив, пред който всяка година се провеждат честванията на 6 септември, далеч не е първата идея за монумент, посветен на Съединението.
Още през 20-те години на миналия век в Пловдив е направен опит да бъде издигнат такъв паметник. През 1925 г. на Четвъртък пазара е положен основният му камък, като в града пристигат доброволчески дружества от различни части на страната. Проектът обаче така и не е завършен. Дълго време на западната страна на пазара остава бетонният постамент на недостроения монумент.
Сред архивните материали са и различни предложения за това как е можел да изглежда паметникът. На една от фотографиите се вижда проектът на скулптора Иван Лазаров – висока композиция с две колони, върху които е поставена скулптурна група. В основата е предвидено кръгло пространство с фонтан и декоративни елементи.
Друг архивен проект, свързван със скулптора Кирил Тодоров, представя Съединението по съвсем различен начин. В композицията две женски фигури са застанали една до друга – Княжество България и Източна Румелия, а между тях се издига знаме.
Съществуват и архивни фотографии, на които се вижда макетът на един от тези проекти в мащаб, показващ как би изглеждал монументът в реалната градска среда. На заден план се виждат сградите, които тогава са били по днешната ул. „Димитър Цончев“ – зад тях днес е Четвъртък пазара.
Ситуацията се променя в навечерието на 100-годишнината от историческото събитие. В края на 1984 г. е взето решение юбилеят да бъде отбелязан на национално ниво, като център на честванията бъде Пловдив. За място на бъдещия монумент е избрана територията на Четвъртък пазара.
Само за девет месеца пазарът е преместен, а на негово място е оформен нов площад. Паметникът е проектиран от скулптора Величко Минеков и архитекта Лозан Лозанов. Заедно с него са изградени и други важни обекти в района – подлезът под бул. „Шести септември“ е оформен, завършен е пешеходният мост над Марица и е извършена реконструкция на бул. „Христо Ботев“.
Площадът и паметникът са открити тържествено на 19 септември 1985 г. Днешният монумент е висок 12,5 метра. В центъра му е фигурата на млада жена с лавров венец, а разперените крила символизират стремежа към единство на Княжество България и Източна Румелия.
Така паметникът, който днес е неизменна част от празника на Пловдив, се появява след десетилетия на нереализирани идеи. А старите фотографии ни показват един любопитен въпрос от миналото: как ли щеше да изглежда площад „Съединение“ днес, ако някой от тези проекти беше реализиран?
Всички снимки в статията са от Facebook групата на Пламен Кочев: „Пловдивъ оживява в цвят“
Пловдив празнува Съединението: Пълната програма за 6 септември
Сегашният паметник на придворния Величко Минеков веднага беше оприличен на патка, разперила криле. А шията ѝ плавно се превръща в женска фигура като гипсовите манекени на витрините. С годините обаче му свикнахме.
Вероятно оприличен от някой кръчмарско-признат артист, на когото съвсем малко не му е достигнало да разцъфне?
Ако не можеш да кажеш нещо по същество, просто не се обаждай.
Себе си ли видя? Извинявай, не исках да те нараня.
Паметникът, който имаме, е в пъти по-хубав от другите варианти, представени в статията. Това по същество ли е?
На мен ми харесва повече идеята на паметника с фонтана…
Пак посторен от лошия бай Тошо, що не искате и него да бутате
‘щото не е про-руЗки, затова, ‘щото твоята руЗия кръв е пикала заради „своеволието“ на Александър да обедини България. Затова.
Освен това селянинът от Правец не е построил нищо самият той – без съветската окупация вероятно Бъглария щеше да е далеч по-добро място за живот всички тези години.
Други въпроси, другарю?
еми видяхме ,че не е по добро място , защото за 37 години американска демокрация нищо не се построи, а се краде още построеното от народа. Евроатлантиците посториха първия в света педофилски паметник в Петрохан , на маериканските летци бобардирали софия и на труските терористи
Хаха, кой краде? Луканката с раздаването на куфарчета ли? Ти взе ли?
Метрото в София правешкият с двете копанки ли го копа? До морето как пътуваше преди? До Гърция? А, извини, то не се пътуваше до Гърция. Стреляха на границата, пък и доларите уж бяха по-евтини от лева, само дето ги нямаше.
Освен прекрасните панелки какво се построи през соц-а? Кремиковци, гордостта на стомнопреработката в България? Най-голямото малоумие строено някога.
Защо умряха соц-предприятията? Защото бяха мъртвородени, точно както и самия строй. Оставени да се пробват срещу конкуренцията, един КЦМ издаяни и то защото един способен мъж тогава не позволи на комунягите да застанат на входа и изхода и знаеше как да управлява.
Можеше ли да излезеш навън, свят да видиш? Ами не можеше. Ама защо? Ами защото разликата беше от земята до небето. Разглеждаше ли Некермани? Искаше ли шоколадово яйце или мачбокс количка от Кореком? Или пък дънки дори, да не говоря за маратонки?
Не ви ли е срам да подсмърчате по онова затворническо време, което скопи сума ти способни хора само защото неспособните трябваше да са равни?!
Крадяло се било построеното от комунягите. Не ви е срам! Ами заминавайте – кеф ти руЗия, кеф ти Северна Корея – има още светъл лъч за вас.
Абе, комуне нещастно. На бай ти Тошо внука живее в Сащ и си купи имение за 3 милиона долара, правнучката му се вихри в Монако, само такива дърти комуинсти като тебе чу крепят оная работа.
Точно така – в „оная работа“ е разковничето. Едновремешните бригадири лелеят по годините, в които са били млади, освен това не могат да си признаят, че са бачкали залудо за да са равни с най-големите мързели сред тях. Те това е. До край ще са на амбразурата, без мисъл и без смисъл.
Внукът на бай Тошо Тед Живкоф си купува имение за 1.8 или 6 милиона долара според различните източници. Занимава се с професионален покер, печалбите от който не са достатъчни за подобна покупка.