„Успехът е абсолютна глупост. Късметът е истинският фактор“. Актьорът говори за късмета, разпада в културата и цената на личната подредба
Актьорът, режисьор, драматург и съосновател на театралния „HAND“ Ованес Торосян гостува в поредицата „Успешните“ в Пловдив в клуб Фарго, навръх Студентския празник и веднага след рождения си ден. Водещ на събитието бе журналистът от БНТ-Пловдив Владислав Севов.
Пред пловдивската публика Торосян говори откровено за пътя си от Ереван до София, за професионалните възходи и за онова, което нарича „някакъв огромен разпад“ в българската култура. Получи се един разговор, в който артистът не спести нито лични признания, нито системни диагнози.
Срещата извади на повърхността онова, което рядко се чува ясно в публичното говорене – сърцевината на човека зад сцената. Не неговите роли, не наградите, не прожекторите. А съмнението, болката, израстването, огромният труд и една странна, почти мъдра увереност, че успехът не е там, където го търсим.
„Много рано получих всичко, от което има нужда един артист… и осъзнах, че успехът е абсолютна глупост. Всичко може да ти се случи за един месец – и не заради теб, а заради късмет.“
От Ереван до София: биография, белязана от работа, а не от митове
Торосян разказва за първите си години в България, за НАТФИЗ и за серията роли, които още в началото му носят разпознаваемост. Но за него това никога не е било достатъчна причина да се чувства „успешен“.
По негови думи най-важното е било да работи последователно и да търси нови територии, включително като режисьор и като създател на независима сцена.
„Успешният човек е подреден човек“
Артистът отхвърля идеята за успех, измерен чрез слава, награди или рейтинг. В думите му има крехка, почти философска простота:
„Ако имаш в живота си поне един човек, който е до теб и те подкрепя – това е успех. Всичко друго е временно.“
По време на разговора той се връща към мисленето на поколенията преди нас, които са живели по-бавно, но и по-подредено. Според него днес ценностите се пренареждат твърде бързо, а личната стабилност е нещо, което трябва да се защитава съзнателно. Днес – казва той – сме в постоянна надпревара с времето, с другите, със себе си. И тази скорост произвежда един особен вътрешен разпад.
За разпада: театър, кино и институции без посока
Една от най-силните линии в разговора бе критиката към състоянието на културните структури в България. Торосян назовава проблем, който много от работещите в културата усещат ежедневно. Той говори за усещането за хаос, за липсата на стратегическа визия, за това, че институциите често остават без лидерство, а артистите – без среда, която да ги развива.
„Имаме генерален проблем – няма подредба. Няма модел. И всеки оцелява, както може.“
Той обаче подчертава, че въпреки това, хората, които работят в сектора, продължават да „държат нивото“ и да създават стойност въпреки трудностите. Това не е песимизъм. Звучи повече като трезво осъзнаване – че системата е неподредена, но хората в нея са тези, които я спасяват.
И че докато културната инфраструктура се клати, артистите продължават да носят тежестта на смисъла върху гърба си.
Независимата сцена: риск, ритъм и свобода
Акцентът се насочи към независимия театър, където Торосян намира свобода да експериментира, но и усещане за несигурност. „HAND“, пространството, което създава, е точно такава крепост – място, в което рискът е ежедневие, а свободата е дишане. Няма гаранции, няма стабилно финансиране, но има нещо по-рядко: вярност към собственото виждане за театър.
Той признава, че независимата сцена е тежка територия, понякога жестока. Но и единственото пространство, в което може да бъде радикално честен. Говори още за финансовите затруднения, за липсата на подкрепяща инфраструктура, но и за радостта от това да създаваш пространство, което е „твое, честно и необходимо“.
Лидерски практики и разширяване на хоризонтите
В момента Ованес Торосян следва магистратура по „Лидерски практики в държавността, духовността и сигурността“ в Библиотекарския. По негови думи, обучението му дава възможност да разбира по-добре историческите и съвременните обстоятелства на страната, да анализира как функционират институциите и защо проблемите остават нерешени. Той подчерта, че това е предимно теоретична подготовка – голяма информация, която сама по себе си не решава проблемите, но поставя основата за оперативни действия с мисъл и стратегия, без насилие.
Магистратурата му предоставя академична чувствителност към поведението на хората и лидерските процеси, а в бъдеще Торосян планира да продължи с психология на управлението и сигурността в друга академична институция.
Късметът като фактор и зрелостта като избор
В края на разговора Торосян се връща към темата за късмета – не като оправдание, а като реалистично напомняне, че животът често се движи от непредвидими сили. Когато говори за късмета, Ованес звучи не като човек, който отнема заслуги, а като човек, който е прозрял границите на контрола.
„Късметът е тихата променлива, която определя посоките ни.“
Смята, че зрелостта идва тогава, когато започнем да подреждаме живота си по начин, който не зависи само от късмета.
Успехът – казва той – идва с личната подредба, с отношенията, които човек пази, и с готовността да носи отговорност за изборите си.
Разговорът не беше просто разговор за театър, не и само за успех. Получи се „моноспектакъл“ за човек, който умее да погледне отвъд сцената и да си зададе най-важния въпрос:
