Общината иска за управление Епископската базилика до 2031 г. на фона на институционален вакуум
Община Пловдив предлага ново безвъзмездно управление на Епископската базилика на Филипопол до 2031 г., докато официални документи по ЗДОИ разкриват период на прекъсната консервация, спорна координация между институции и над 1,5 млн. лв. разходи без реални реставрационни дейности по мозайките.
Предложението влиза като първа точка в дневния ред на Общинския съвет тази седмица и предвижда чрез областния управител Министерството на културата да внесе искане за ново безвъзмездно управление на ключовия археологически обект до март 2031 г.
На практика това би означавало продължаване на настоящия модел на управление, въпреки натрупаните въпроси около неговата ефективност през последните две години.
Прекъсната консервация и официално признат „институционален вакуум“
Документи, предоставени по Закона за достъп до обществена информация, показват, че след налагането на принудителна административна мярка през май 2024 г. дейностите по поддръжка на мозайките в базиликата са били прекратени.
В официални отговори се признава, че в този период е настъпил „административен и институционален вакуум“, който е съвпаднал с липса на активна консервация.
„Старинен Пловдив“ е с вързани ръце да се грижи за мозайките в Голямата базилика
Последствията, описани в същите документи, включват:
- натрупване на замърсявания,
- поява на плесени и алги,
- солни ефлоресценции,
- повърхностна деструкция на мозайките.
Това са процеси, които при археологически обекти с експонирани мозайки обикновено изискват постоянен превантивен контрол, а не прекъсване на поддръжката.
1,5 млн. лева без консервационен резултат
За периода април 2024 – декември 2025 г. за функционирането на обекта са разходвани над 1,5 млн. лева.
По данни в същите отговори средствата са били насочени основно към издръжка и текущи разходи, но не и към съществени консервационни интервенции върху мозайките.
Това поставя въпроса за ефективността на модела „оперативно управление без активна реставрационна функция“ – особено в период, в който самите институции признават влошаване на състоянието на обекта.
Парламентът влиза в казуса с мозайките: Къде са парите за поддръжката на Базиликата?
Разпиляна отговорност между институции
Министерството на културата, в отговор на въпроси, заявява, че не разполага с част от информацията и насочва към Община Пловдив, ОИ „Старинен Пловдив“ и Регионалния археологически музей.
Така се оформя многослойна структура на отговорност:
- общината – принципал на управлението,
- общинският институт – оперативен оператор,
- музеят – наблюдаващ консервацията.
На практика обаче нито една от институциите не поема пълна и недвусмислена отговорност за прекъсването на консервационните дейности в критичния период след 2024 г.
Забрана, която спира поддръжката – и система, която не реагира
Допълнително напрежение в хронологията създава наложената принудителна административна мярка, която според данните е довела до реално прекратяване на дейности по мозайките.
Вместо да бъде компенсирана с алтернативен режим на поддръжка или аварийна консервация, системата влиза в режим на ограничена или формална дейност, без реални реставрационни действия.
Сривът се признава, решението идва две години по-късно
Едва през март 2026 г. мярката е частично отменена. Одобрена е план-програма за превантивна консервация.
Това означава, че в продължение на близо две години един от най-значимите археологически обекти в страната е функционирал без активна грижа за основния си експониран ресурс – мозайките.
Новото искане: стабилизация или продължение на същия модел?
На този фон предложението за ново безвъзмездно управление до 2031 г. се представя като административна необходимост за продължаване на управлението.
Но то поставя и ключов въпрос, който остава без ясен отговор в документацията:
Дали става дума за корекция на неработещ модел или за неговото институционално удължаване?
Случаят с Епископската базилика във Филипопол очертава класически модел на разпокъсана отговорност, прекъсната консервация и административни решения, които изпреварват реалната оценка на щетите.
Гражданска инициатива предлага държавен институт за опазване на античните мозайки в Пловдив
Новото искане за управление до 2031 г. не само отваря дискусия за бъдещето на обекта, но и за това как точно е функционирала системата през периода, в който мозайките са били оставени без активна защита.
Очаквайте подробности по темата.
В следващите материали ще разгледаме:
- как е изграден настоящият модел на управление на базиликата и кой реално носи отговорност в него;
- какво се случва в периода на прекъснатата консервация след 2024 г.;
- и как се разпределят решенията, разходите и контролът между институциите, ангажирани с обекта.
