Историята на Божиловия род

Източник: Lost in Plovdiv

В статията ни за красивите изоставени къщи в Пловдив ви разказахме за забравеното величие на Божиловия чифлик, творба на един от най-ярките пловдивски и български архитекти Камен Петков. Гротескната руина днес, е била истинско великолепие в миналото с еркерите, изящните детайли, интериорните решения, високите 3-метрови тавани и съвършения си двор.

Впечатляващ обаче, е не само домът на знатната пловдивска фамилия, но и историята им, достойна за дълъг роман. В нея има много съдби, обрати, любови, омраза дори, усмивки и сълзи, болки и страсти. Сюжетът Божилови е като дълъг сериал в стилистиката на „Дървото на живота“.

Разклоненията на пловдивската фамилия започват с Янко Божилов Семов, починал на 72 години. Богат и влиятелен мъж. Навремето казвали, че притежавал половин Пловдив.  Негови били огромни имоти и постройки срещу Сточна гара, целият четириъгълник около университетите и Байкал и още, и още. Янко имал шест деца. Пет от първата му съпруга, която издъхва при аборт- две момичета, синовете Божил, Димитър и Атанас. Втората му жена ражда Йордан Божилов, баща на великия художник Георги Божилов- Слона.

Едно от шестте деца- Божил, е изпратен в Германия да учи финанси. Получава образованието си и се връща. Бил е известен и с финансовите си познания, и с това, че е голям оризар и житар. Той е бил сред най- важните, най- перспективните и находчиви хора в рода и заедно с баща си е движил процесите и във фамилията, и в самия чифлик. Друг от изявените Божиловци е Атанас, който следвал за агроном във Франция и после е приложил познанията си в пловдивския семеен бизнес.

На всички деца на Янко Божилов Семов им се раждат момичета. Единственият, който е запазил и до сега рода, е вече покойният Атанас Божилов. Синът му Янко е преподавател, авиоинженер, доктор на науките. Янко също не е сред живите. Едно от децата на Янко и съпругата му Анка е Боян Янков Божилов, наследен от двамата си синове – Боян Божилов и Александър Божилов. Двамата мъже са последният клон от дървото. Те ще продължат рода.

Най-странният и скандален момент от фамилната история е една забранена любов. Първородната дъщеря на родоначалника Янко се влюбва в първия си братовчед Филип. Тя забременява и се жени от любов за него. Но умира при раждането на дъщеря си Ана, вече отлъчена от семейството. Нейният акт е бил срам и позор за рода. Малката Ана живее с баща си, който се жени повторно. Тя никога няма деца. Умира на 89 години.

След бурните години на ярък възход идва и цикълът на падението. Разрухата на аристократичната фамилия идва след смъртта на Янко Божилов Семов и втората му жена. Започват да се разпродават имотите им, защото нямало кой да плаща данъци. Започват да контролират семейния им бизнес, както на всички след 44-та. Идва моментът, в който национализират цялото имущество- нивите им и куп други притежания изчезват от ръцете на наследниците, за да бъдат вкарани в държавната собственост от комунистическата власт. Порасналите деца се пръскат извън Пловдив, много от тях умират рано. Йордан почива на 34 години, Димитър оставя децата си на 30, а Атанас се парализира от кръста надолу на 52 години. Трудно преживяват нечестния и ненормален посег върху частната им собственост, върху онова, което са градили толкова време с много труд и ентусиазъм. Божил остава бездетен, като в последните си години е отглеждан от племенничките си Ана и Величка, на които оставя голяма къща и няколко имота в знак на благодарност, че са се грижили за него и затова, че са сирачета.

Впоследствие посредством Закона за реституцията наследниците си връщат части от имотите, но Божиловия чифлик остава в съсобственост с общината. Тогавашната власт не позволява да се откупи общинската част, а за съжаление след пожар от сградата не остава много.

Сега историята им все още се препредава от уста на уста, а рушащият се паметник на културата- чифликът  ни напомня и за тях, и за онзи, красивия, аристократичния Пловдив, за който четем в хроники и книги за загубения град. 

Източник: Lost in Plovdiv