ГЕРБ води според проучване на Екзакта, три партии делят второто място

Продължаваме промяната на Кирил Петков и Асен Василев, Има такъв народ и БСП в битка за второто място, ВМРО и „Изправи се!“ извън парламента

ГЕРБ води убедително в проучване на електоралните нагласи, направено от агенция Екзакта и изпратено до медиите от Има такъв народ. Партията на бившия премиер Бойко Борисов получава подкрепа от 23,5% от твърдо решилите да гласуват. Половин процент делят следващите три партии – Продължаваме промяната на екс-служебните министри Кирил Петков и Асен Василев с 15,5%, Има такъв народ с 15,2% и БСП с 15,0% подкрепа.

Над 4-процентовия праг, но със съществена разлика зад тези партии остават още две – обединението Демократична България с 10,2% и ДПС с 9,4%. Тези резултати са от отговорите на твърдо решилите да гласуват, които са 52% от запитаните.

Под 4-процентовата граница остават три други партии – участниците в предните два парламента „Изправи се! Ние идваме“ с 2,6%, ВМРО с 2,% и Възраждане с 1,9%. 4,2% събират „Други“ политически партии.

Още детайли и анализ на Екзакта Рисърч Груп за изследването:

Настоящото национално изследване на Екзакта Рисърч Груп е проведено в периода 6-12 октомври 2021 г. сред 1025 пълнолетни български граждани в 99 гнезда, в 70 населени места от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци, която възпроизвежда структурата на населението по местоживеене, пол и възраст. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано “face to face” интервю. Максималната грешка при 50%-овите дялове е+/- 3%. Изследването е проведено със собствени средства на „Екзакта Рисърч Груп”.

Методически акцент

С това изследване си поставихме за цел да регистрираме политическите нагласи преди самия старт на предизборната кампания главно в контекста на предстоящия парламентарен вот. Приключихме набирането на информация в деня, в който изтичаше крайният срок за регистрация на кандидатите за президент и вицепрезидент. Това не н  позволи методологически коректно да зададем въпроса: „За кои от следните кандидати за президент и вицепрезидент на Република България ще гласувате на изборите за президент на 14 ноември?“. Подобен въпрос изисква възпроизвеждане на пълната информация от реалната бюлетина.

Електорална активност

52% от българите заявяват твърдото си намерение да гласуват на предстоящите президентски избори. Деклараращите намерение да гласуват на парламентарния вот са малко по-нисък дял – около 49%. Желаещите да гласуват на президентските избори, които се колебаят кого да изберат, са 13,6%, а желаещите да гласуват на парламентарните избори, които се колебаят коя формация да подкрепят, са 12%. Над средната мобилизация за гласуване на президентските избори регистрираме сред мъже, сред високообразовани хора, както и сред жители на областните градове. По 90% от избирателите на ГЕРБ, на БСП и на ИБГНИ са твърдо решени да гласуват за президент.

По 80% от избирателите на ИТН и на ПП и две трети от избирателите на ДБ също декларират категорични намерения да гласуват за президент. Сред заявилите категорично намерение да гласуват на предстоящите парламентарни избори, по-често има хора на възраст над 30 години, висшисти, жители на градоветеобластни центрове и на селата. Висока мобилизация за парламентарния вот се наблюдава сред по над 90% от избирателите на ГЕРБ, на БСП, на ДПС и на ИБГНИ. Близо по 80% от привържениците на ИТН и ПП също са категорични, че ще участват в парламентарния вот. Това твърдят и две трети от избирателите на ДБ. Опасения, свързани с гласуването 13,4% от българите се притесняват от това дали ще се справят с електронното гласуване, а всеки пети се страхува да не се зарази с КОВИД, ако отиде да гласува. Опасения, свързани с електронното гласуване имат по-често хора на възраст над 60 години (27% от тях) и нискообразовани жители на малките градове и села. По една трета от избирателите на БСП и на ДПС се притесняват от електронното гласуване. Страхове от заразяване с КОВИД при гласуване пък изпитват предимно възрастни хора, жени и нискообразовани респонденти. Електоралните нагласи към 12 октомври Шест партии към момента изглеждат сигурно представени в състава на следващия парламент.

ГЕРБ е първа политическа сила и запазва тази си позиция в няколко поредни изследвания на Екзакта. Не толкова стабилни изглеждат нещата, обаче, когато става дума за подреждането на следващите три партии. В момента след ГЕРБ на местата от второ до четвърто се нареждат ПП, ИТН и БСП, като разликата между трите формации е в рамките на половин процент. Това предвещава жестока конкуренция до самия край на кампанията, което е предизвикателство и пред прогнозите за изхода от вота. Партията, която бъде припозната от избирателите като основен съперник на ГЕРБ, би могла да получи допълнителен електорален бонус в рамките на кампанията. Три от по-малките формации също ще се стремят да подобряват резултата си до края на кампанията. Това са ИБГНИ, ВМРО и „Възраждане”. По време на двете кампании от началото на годината, ИБГНИ успяваше да мобилизира привържениците си и двукратно влезе в парламента. ВМРО на тези избори се явяват самостоятелно след участие в две коалиции и това би могло да амбицира допълнително електората им. „Възраждане” също демонстрират растящо самочувствие. На политическата сцена има нов играч /ПП/ припознаван от немалко българи като лицето на промяната. Около една четвърт от гласувалите за ИТН на парламентарните избори на 11 юли, сега заявяват, че ще подкрепят ПП. Възможно е ИБГНИ да изгуби до 20% от избирателите си от юли, които да се преориентират към ПП. До момента ПП привлича не повече от 15% бивши избиратели на ДБ от юли т.г. ПП не успява да привлече значим дял гласове от избирателите на БСП. Не повече от 5% от гласувалите за БСП през юли, биха се преориентирали към ПП през ноември. От данните е видно, че ПП е партията, която привлича най-много гласове на избиратели, които не са гласували през юли.

Разочарованието от партиите след вота на 11 юли.

Всеки пети българин твърди, че се е разочаровал от партията, за която е гласувал на 11 юли. Най-много разочаровани има сред хората на възраст между 40 и 50 години и сред живеещите в големите градове. Една пета от разочарованите от партията, за която са гласували на 11 юли, посочват, че няма да гласуват на 14 ноември. Повечето от разочарованите, обаче, възнамеряват да гласуват и то за друга партия, различна от избраната през юли. 57% от избирателите на ПП са хора, разочаровани от партиите, за които са гласували на 11 юли, а останалите им избиратели не се самоопределят като разочаровани.

Страховете на българите – непрогнозируемият играч на вота.

Познаването на страховете на хората е от първостепенна важност за следващото управление на страната. Немалко въпроси изискват бързи отговори – както от служебния кабинет, така и от политиците, които участват в изборната кампания. 81% от интервюираните твърдят, че са силно притеснени от ръста на цените на стоки от първа необходимост. Този дял сред столичани е още по-висок – цели 87%. 78% /предимно мъже и хора в активна трудова възраст/ изпитват притеснения от ръста на цените на енергоносителите-горива, електрическа енергия и газ. 44% се боят за здравето си предвид ръста на КОВИД у нас. Това са възрастни хора, жители на столицата и на селата. 38% се страхуват от затваряне на бизнеси заради пандемията и се боят от рязко свиване на доходите си. Подобни страхове изразяват главно хора на възраст под 50 години и жители на големите градове.