Да те закарат до Бойко

Журналистически пътепис за разликата в поговорките, генетичния материал и историята

 „Например, британците казват „политикът се контролира, когато гражданите му дишат във врата“. Не казват либералът или консерваторът, а политикът.“

В ежедневието на провинциалния журналист дни като вчерашния, са рядкост. Нещо като среща на два гранда с хеттрик в спорта, въпреки съмненията, че мачът е уговорен. И емоцията, и напрежението са сходни, освен това знаеш, че има хиляди фенове, които не са на терена и очакват от теб да им кажеш какво се случва наистина.

Та, така- вчера под тепетата изненадващо се изсипаха РР и ББ, за да се покажат на ринга, по подобие на Кубрат и Кличко, с цел надъхване на публиката.

За мисирките бе наложително да прелетят от т. А до т. Б, за да уведомят тОлупите за случващото се.

Мятам се на жълта каляска и казвам на кочияша: „ще ме закарате ли до Бойко“. Човекът, на видима възраст в средата на  50-те отвръща „зависи за какво и до къде“. „Средец 40“, ориентирам го аз. „А, на разкопаното, знам го“ и потегляме.

След като обсъдихме двата рейда и протестите, с по две изречения на фона на резултатите от футболни срещи по радиото, шофьорът поде монолог.

Представям го в резюме.

„Не е въпросът да минат две поколения, за да се смени мисленето. Вижте колко поколения са минали от Освобождението, от падането на Тодор Живков… и какво в мисленето е променено?!

Най-лесно се управляват хора, след като вече си ги убедил да се съгласят да им ограничиш свободата, уж за тяхна безопасност.

Историята не трябва да се учи, а да се чете с разбиране. И често да се препрочита, за да не се повтарят грешките на мисленето…

Явно проблемът с мисленето има нещо общо с генетиката.

Всички онези наши сънародници, дето са в чужбина и от там ни обясняват колко бил уреден животът в онези страни, да вземат да се поинтересуват и да прочетат историята на тези държави.

Например, британците казват „политикът се контролира, когато гражданите му дишат във врата“. Не казват либералът или консерваторът, а политикът.

Знаете я нашата поговорка „Преклонена глава сабя не я сече“. А знаете ли, че и англичаните имат такава? Само че звучи по следния начин – „Високо вдигната глава меч на е я достига“.

Това е разликата в мирогледа. Мироглед е много хубава българска дума за идеология и светоусещане.“

Вече сме на „Средец“ 40, ББ говори пред скупчените активисти и колеги, а аз не мога да сляза от каляската, защото кочияшът ми е по-интересен от случващото се навън.

Той обаче забелязва и ме отпраща с думите: „лека работа и ако може, го бутнете в дупката, дето са я разкопали“.

Беше едно от най-приятните ми пътувания с такси в един от най-натоварените репортерски дни през последните години и правителства. Последното бе, когато кочияшът слушаше оперни арии и беше с каскет (преди тази шапка да бъде натоварена с негативна енергия).

Премиерът дойде в Пловдив, след изненадващата визита на президента