COVID-19 и пандемията от пластмаса

Антония Каменичка

Изображение: Надежда Боянова, НХГ „Цанко Лавренов“

Закъсняхме ли с мерките по за управление на отпадъците покрай Covid-19 и можем ли да намерим по-устойчиви решения за в бъдеще, без да правим компромис с безопасността – отговорите от Елеонора Йосифова от еко организацията „За земята“ и доц. Михаил Околийски от българския офис на Световната здравна организация.

Чуйте подкаста от поредицата “Green Deal Green Deal / Зелената сделка”

Възможно ли е в пандемичната ситуация да бъдат ограничени еднократните пластмасови опаковки за храната в учебните заведения? И как гимназисти от Ямбол се ангажираха в търсенето на решения за пластмасовата пандемия като изобретиха биоразградими предпазни маски. Чуйте повече в настоящия епизод:

Вече над две години сянката на пандемията от Covid-19 тегне над света, а вирусът промени може би всеки един аспект на живота ни. Шокирани от ежедневните статистики за заболели и смъртни случаи, цялата световна общност фокусира усилията си върху запазването на човешките животи и превенция на заразяването. Стресовата ситуация ни накара да не пестим средства в справянето със здравния проблем. Уви, две години по-късно резултатът е плачевен – върнали сме се години назад в управлението на отпадъците и в десетилетната история на  опитите ни да ограничим ползването на пластмаса за еднократна употреба.

„Проблемът е очевиден. На световно ниво заради пандемията се е увеличило двойно производството на маски и ръкавици за еднократната употреба“, казва Елеонора Йосифова, експерт по отпадъци и рециклиране към най-старата природозащитна организация в България – „За Земята“. „Над 100 000 тона са произведени и разпространени само в Европа, като горе долу се пада по маска на човек на ден. Умножено по количеството хора, можете да си представите за какви измерения става въпрос. Огромна част от тях се доставят и от Китай, защото Европа нямаше готовност за производство на такива количества предпазни средства и съответно освен боклука, който все повече се трупа, добавяме и въглеродния отпечатък“, казва Елеонора. „Другият проблем е, че този отпадък не се рециклира“, допълва тя. „В България нямаме създадена организация за рециклиране, а и обикновено тези предпазни средства са създадени от няколко типа материал, което изисква специална организация по събирането и рециклирането. Медицинските отпадъци пък се изгарят, с което се замърсява въздуха и почвата.“

Световната здравна организация призова правителствата и европейските институции да предприемат спешни мерки срещу екологичния отпечатък, да разработят стратегии за защита на населението от неправилното изхвърляне на тези отпадъци, както и да инвестират в по-екологичното им преработване. Според доклад на организацията повече от 200 000 тона медицински отпадъци, много от които пластмасови, са се натрупали по целия свят вследствие на пандемията от COVID-19, вкл. поне 144 000 тона използвани игли, спринцовки и контейнери за медицински отпадъци.

„Около 60% от здравните заведения в развиващите се страни и около половината от страни като България не са оборудвани, за да обработват съществуващите отпадъците, свързани с Covid-19 като предпазни средства, инжекциони материали и други отпадъци. Това излага здравните работници на много рискове, но и цялото общество, защото изгарянето им пък замърсява въздуха и водата“, сподели доц. Михаил Околийски от българския офис на СЗО.

Отвъд личните предпазни средства и медицинските отпадъци, генерирани покрай пандемията, своя негативен отпечатък оказа и още една тенденция – многократно повишение на пластмасовите съдове, прибори и опаковки за еднократна употреба, в които се доставяше храна за вкъщи от затворените ресторанти. Под претекст за безопасност и за да се повиши доверието на клиентите към хигиената в и без това бедстващия туристически бранш, хотелите и местата за настаняване започнаха да сервират храна в еднократни опаковки. Така позитивният ефект от една иначе голяма стъпка в Европейския съюз – директивата  2019/904 за ограничаване на седем изделия от пластмаса за еднократна употреба, влязла в сила през 2021 година, сякаш се разми в морето от пластмаса, което ни заля покрай пандемията.  Нещо подобно се случи и в училищата и детските градини, където до 1/3 от теглото на храната представлява… самата опаковка. Това показват наблюденията на организацията „Ековарна“, която от години работи с училища и детски градини и лобира за въвеждането на съдове за многократна употреба.

„Презумпцията, че нещо за еднократна употреба е по-хигиенично е погрешна, защото това, че ни предлагат еднократна чинийка или лъжичка не значи, че преди това тя е била стерилизирана. Под предлог за хигиена и безопасност се правят доста безсмислени неща като преопаковане на ябълки и банани в найлонови опаковки. Но след като се махне фолиото, пак трябва да се мият, защото не е ясно дали са измити преди това“, споделя Илиян Илиев от „Ековарна“. Той споделя още, че промяната е възможна, когато родителите категорично заявяват желанието си за чиста околна среда. В някои учебни заведения се купуват миялни машини, персонални чашки за многократна употреба за децата и именно те служат за примери, че тази практика освен екологична, е и безопасна.

Един интересен пример за ученическа иновация и ангажираност по темата идва от природо-математическата гимназия в Ямбол. Десетокласниците Стефания Лазарова и Александър Карапански изобретяват биоразградима предпазна маска от оризова хартия. Иновацията им е отличена в младежки конкурс на Българската академия на науките. Макар че лабораторните изпитвания на иновацията им тепърва предстоят, това е добър пример за устойчиво мислене и ангажираност по проблема с пластмасовата пандемия.

„Добрата новина е, че първите стъпки за решаване на проблема вече са направени“, заявява доц. Околийски от СЗО. „На глобалната конференция на ООН за изменението на климата всички страни членки на СЗО са се разбрали за по-екологичното възстановяване от Covid-19 и подобряването на капацитета на здравните системи към бъдещи здравни кризи, каквито неминуемо ще дойдат“, отбеляза още той.

Подкастите от поредицата “Green Deal Green Deal / Зелената сделка” са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с „Под тепето“.