Архивите разказват: Два технически фала и първият космически полет с българин завършва с успех

Актуално Забравеният град Новини

1 ден, 23 часа и 1 минута, вместо 7 денонощия в орбита

43 години по-късно спускаемият апарат на космическия кораб „Союз-33“ може да бъде видян в Музея на авиацията – Крумово

На 10 април 1979 г. в 20.35 ч. московско време от космодрума Байконур, СССР в орбита около Земята е изведен космическият кораб „Союз-33“ с екипаж: командир на кораба Николай Рукавишников и космонавт – изследовател, българският гражданин майор Георги Иванов.

Георги Иванов Какалов, по-известен като Георги Иванов, е не само първият български космонавт, той е и първият на Балканите. Фамилното му име Какалов впоследствие е променено поради смешното му значение на руски език. Сменят го по настояване на съветската страна.

Полетът се изпълнява в съответствие с програмата „Интеркосмос 1300“. На височина 330 км са изпълнени 31 пълни обиколки около Земята. Така България става шестата нация в света, полетяла към звездите.

По това време обаче страната ни е третата в света, след СССР и САЩ, започнала да произвежда храна за космонавти. В менюто на двата е имало космически храни, създадени от български учени в Централната лаборатория по лиофилизация и криобиология – ягоди, малини, мусака, сарми, лютеница и шкембе чорба.

Задачата на полета предвижда скачване с орбиталната станция „Солют-6“ и провеждане на космически изследвания в продължение на 7 денонощия. Поради отказ в работата на основния двигател на системата за управление на космическия кораб скачване с орбиталната станция „Салют-6“ не се осъществява.

Всъщност по-късно става ясно, че сближаването на кораба и орбиталната станция протича със скорост, по-висока от предвидената, поради което системата за управление включва коригиране на скоростта. По време на корекцията прогаря едната страна на горивната камера на основния двигател.

Ръководителите на полета трескаво умуват какво да се направи, а през това време нареждат на екипажа да поспи. Георги Иванов използва даденото им време, за да направи 72 уникални снимки на нашата планета от космоса.

Центърът за управление взима решение за прекратяване на полета и завръщане на космонавтите на Земята. При започване на снижението двигателят за намаляване на скоростта на космическия кораб работи повече от разчетното време. Налага се изключването му от космонавтите. Траекторията на снижение става по-стръмна и космонавтите са подложени на претоварване по-голямо от предвиденото. Натоварването е огромно, ускорението надвишава в пъти земното – от 72 кг теглото на Иванов става 720 кг. Корпусът се загрява до 2000 градуса. Съществуват две опасности – ако при ръчното управление не уцелят правилния ъгъл, или да изгорят в атмосферата, или да останат във вечна орбита около Земята, докато се задушат поради липса на кислород.

Снимка: Ив. Григоров/dir.bg

Двамата герои обаче успяват да приземят спускаемия апарат. Благодарение на тяхното хладнокръвието и точни действия полетът завършва нормално. Интересно съвпадение е, че това става точно на 12 април – деня, в който през 1961 г. излита първият човек в космоса Юрий Гагарин.

Приземяват се успешно в 19.35 ч. на 12 април 1979 г. на 320 км югоизточно от град Джесказган, Казахстан, СССР. Продължителността на полета в Космоса е 1 ден, 23 часа и 1 минута.

Снимка: Музей на авиацията

Спускаемият апарат на космическия кораб „Союз-33“ се съхранява в Музея на авиацията – Крумово, филиал на НВИМ.

Споделете ни във:

1 thought on “Архивите разказват: Два технически фала и първият космически полет с българин завършва с успех

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.