3 от най-старите пловдивски ресторанти

Екипът на единствения дигитален пътеводител под тепетата постоянно ви информира за всички нови места, които се появяват в любимия Пловдив. Днес обаче, решихме да обърнем поглед малко по-назад в миналото и да идентифицираме за вас заведенията, които са устояли на промените в годините.

Златна круша

Тази година емблематичното заведение  празнува 91 – вия си рожден ден. То отваря врати през далечната 1929 г. , което го прави най-достолепното по възраст в селекцията ни. Проектирано е от прочутия арх. Боян Чинков по заръка на собственика Димитър Кожухаров. В миналото  е било любимо място на пловдивските бохеми и интелигенция.

От миналата година ресторантът смени собствениците си и впечатлява с изискан интериор, напълно в духа на стария Пловдив. По стените са окачени десетки фотографии, които директно ви пренасят в Града под тепетата от онези славни години с изгледи от важни сгради и места.

Новото меню съчетава любимите вкусове на  пица, паста и много други интересни предложения. Повечето от тях се сервират в тесто, което е като запазена марка на Златна круша. На обед се предлага богато меню, а в топлите месеци може да се наслаждавате на ястията си и навън в самото сърце на вече пешеходната Отец Паисий.

Алафрангите

В първоначалния си вид култовото заведение отваря врати през 60-те години на миналия век и бързо придобива популярност сред бохемата на града.

Самата сграда е построена през 18-и век и е обявена за паметник от културното наследство на България. Двете алафранги със съчетани изображения на натюрморт и пейзаж, дали някога име на къщата, посрещат непокътнати и до днес гостите на ресторанта. Особен колорит още от улицата пък му придават външното стълбище и представителната дворна порта.  Във вътрешната част също се е запазило автентично усещане от атмосферата на възрожденската къща.

Изискани блюда и подбрани специалитети, правят ресторант „Алафрангите”, предпочитано място за организиране на банкети, семейни и бизнес тържества, както и зa спокойни обеди и вечери сред неповторимия Старинен Пловдив.

Пълдин

Сградата е един от паметниците на османската архитектура, които са оцелели до днес. В миналото тя е била дервишки мюсюлмански манастир. Намирала се е във вътрешната част на крепостта (кале), която се е наричала Саруханлъ махала. Според архивите е построена през 16 в. от Ариф Деде при преселването на дервишите – Мевлеви от Будапеща, след като Ингария придобива независимост от Османската империя. Някога  представлявала голям култов комплекс, включващ молитвен дом-джамия, зала за ритуални танци на танцуващите или въртящите се мевлевии и жилищни сгради за дервишите и техния шейх (мюсюлмански игумен).

Още в края на XIX век манастирът бил изоставен и от неговия комплекс е оцеляла само голямата зала за ритуални танци. До към края на 20-те години на XIX век била запазена Мевлевийската джамия, но тя се срутила почти до основи по време на голямото земетресение през 1928 г.

През 70-те години на 20-ти век са извършени археологически проучвания във връзка с предстоящата реставрация на Мевлеви хане. Тогава от северната страна на сградата е разкрита част от крепостната стена на древния град. Разкрити са помещения с различни функции и делви, в които се съхранявали зърнени храни, камък за мелене на брашно и др. Сега находките са изложени в „Експозиционна зала” на ресторанта, под дворното пространство на манастирския комплекс.

След археологическите проучвания и успешната реставрация, сградата е преустроена в ресторантски комплекс в ориенталски персийски стил. Ресторантът е наименуван „Пълдин” – на славянското име на Пловдив. Той отваря врати на 03.09.1974 г., а през 1999 година е закупен от настоящите собствениците. Изцяло е възобновен и открит на 6 май 2001 година.

Източник: Lostinplovdiv.com