Близо 10 на 100 от почетните граждани на Пловдив са чужденци

Общият брой на удостоените със званието е почти 120 човека, а от тях 11 са чужди поданици

Кои са те?

Титлата „Почетен гражданин на град Пловдив” започва да се раздава за първи път след Освобождението. Със званието се удостояват:

– Изтъкнати български граждани, имащи изключителни заслуги и принос в областта на обществения живот, стопанската дейност, научните изследвания, здравеопазването, образованието, културата, спорта и други области, свързали своята дейност с град Пловдив и допринесли за неговото развитие, национален и международен прeстиж;

– Чуждестранни граждани със значителни постижения за развитието на град Пловдив и Република България;

– Граждани, проявили изключителен героизъм в екстремни или аварийни ситуации;

– Други граждани, за постижения с висока обществена значимост.

– Дарители, чийто дарения имат непреходна стойност и значение за развитието на града и общината.

Първият почетен гражданин на Града под тепетата е Аркадий Столипин, който получава титлата през 1879г. Той има изключителни заслуги и за България, и за града.  Освен генерал-лейтенант от руската армия е бил първият генерал-губернатор на Пловдив.

В следващите повече от 40 години до 1927 г. с честта са удостоени още 8 почетни граждани, сред тях: през 1889 княз Фердинанд и княгиня Климентина, Найден Геров (1897 г.), Люсиен Шевалас (1901 г.), Леонид Соболев (1902 г.), вторият генерал-губернатор княз Александър Богориди (1904 г.), Христо Г. Данов (1905), Иван Вазов (1920 г.) Последен е Димитър Петров – Кудооглу през 1927 г.

Откритието за титлата „Почетен гражданин на Пловдив” на княз Фердинанд дължим на директорката на Пловдивската библиотека Радка Колева, като според историците званието му се дължи на ролята, която изиграва за обявяване на независимостта на България.

В периода от 1927г до 1945 г. не е избран нито един носител на титлата, въпреки че е имало достойни хора, които са заслужавали отличието.

По време на комунистическия режим до 1989 г. Общинският съвет е отличил едва 23-24 човека, а след Демокрацията се наблюдава своебразен бум в списъка със заслужилите званието.

Снимка от пресконференция по време на визитата на Гагарин във Финландия, източник: Wikipedia, направена от: Arto Jousi / /Suomen valokuvataiteen museo / Alma Media / Uuden Suomen kokoelma; Restored by Adam Cuerden

След генерал Столипин още шестима са „рускоговорящите“ почетни граждани – Леонид Соболев – министър-председател на Княжество България, Николай Державин – учен, Юрий Гагарин – първият космонавт, Николай Подгорни – председател на Президиума на Върховния съвет на СССР , Леонид Брежнев – генерален секретар на КПСС и Александър Бураго – наричан още Освободителят на Пловдив.

Към списъка на високопоставените чужди почетни граждани на града можем да добавим Йосип Броз Тито и алжирския министър-председател Ахмед Бен Бела. При тях се смята, че званието е по-скоро като засвиделстване на уважение при посещението им,  а не толкова на специални заслуги за развитието на Пловдив.

Сред чужденците в списъка са и Люсиен Шевалас, чието име свързваме с облагородяването и създаването на зеления разкош в Цар-Симеоновата градина и залесяването на хълмовете Бунарджика и Сахат тепе, както и японският архитект Акира Ишии.

Посмъртно през 2006 г. е награден архитект Йосиф Шнитер, на когото дължим   първия регулационен план на града и проектирането и строежа на редица обществени и частни сгради. На 30 април 1905 г. той официално става български поданик.

Интересен факт е, че сред почетните граждани има един-единствен човек на бизнеса – Димитър Кудоглу. Най-многобройна група в списъка са спортистите, избрани през последните 3-4 десетилетия. Дамите съставляват само около 15% от всички удостоени. Последният избран за почетен гражданин под тепетата е наградената посмъртно дългогодишна директорка на Руската гимназия в Пловдив – Мариана Димитрова.

Източник: Lostinplovdiv.com