
Икономическите и социални различия между регионите в България продължават да се задълбочават, показва новото издание на изследването „Регионални профили“ на Института за пазарна икономика (ИПИ). Данните сочат, че икономическата активност, инвестициите и човешките ресурси все повече се концентрират в няколко силни центъра – най-вече в София, Пловдив и Варна, докато по-бедните области остават все по-назад.
Най-ясно разликата личи по заплатите – средната месечна заплата в София-град към юни 2025 г. е 3467 лв., докато в Кюстендил тя е 1777 лв. – над два пъти по-ниска. Макар ръстът на възнагражденията да е сходен в повечето области (между 12 и 17%), 17 от 28 области все още остават с под 2000 лв. средна заплата.
При пенсиите разликите са по-малки – само в София средната пенсия надхвърля 1000 лв., докато в останалите региони тя варира между 800 и 950 лв.
ИПИ отчита и задълбочаване на неравенството в доходите – в 18 области коефициентът на Джини се увеличава, което означава растяща пропаст между бедни и богати. Най-сериозно това се наблюдава в Плевен, Силистра и Сливен.
Паралелно с това бедността се увеличава – над 30% от домакинствата в седем области живеят под прага на бедността. Най-тежко е положението във Видин, Кърджали, Ловеч, Пазарджик, Разград, Силистра и Сливен. Дори в столицата делът на бедните домакинства е нараснал с 2 процентни пункта за година.
Състоянието на пътната инфраструктура също се влошава. Според данните едва 36% от пътищата в страната са в добро състояние – най-ниският дял за последното десетилетие. В Добрич и Перник този процент е едва 5.
Допълнителен проблем е намаляващата финансова самостоятелност на общините – собствените им приходи покриват все по-малка част от разходите. Най-сериозен спад има в Монтана, Русе, София-област, Варна, Бургас и Плевен, което увеличава зависимостта от централния бюджет.
Картината се допълва от влошаващи се демографски тенденции – населението застарява навсякъде, с изключение на София. Във Видин, Габрово и Смолян над 30% от жителите вече са над 65 години.
Изследването на ИПИ очертава ясно – България продължава да се развива на две скорости, а социално-икономическата пропаст между регионите се задълбочава въпреки устойчивия ръст на доходите в национален мащаб.