Автор: Елеонора Тропанкова
В свят, в който сме постоянно свързани онлайн, защо все повече хора се чувстват самотни? Може ли изкуственият интелект да предложи подкрепа и разговор, без да се превърне в заместител на истинските човешки отношения? И как семейството, училището и обществото могат да помогнат за изграждането на по-силни връзки в реалния живот? Как социалните мрежи и AI променят начина, по който общуваме, какви възможности създават и какви рискове крият за психичното здраве, доверието и междуличностните отношения? Подкастът поставя акцент върху необходимостта технологиите да бъдат използвани като инструмент, който допълва човешките връзки, а не ги заменя.
Събеседници:
Мадлен Алгафари, психотерапевт
Иван Пантелеев, eксперт по изкуствен интелект
Ева Борисова от Асоциация „Родители“
Cтуденти от Благоевград
Никога досега хората не са разполагали с толкова много възможности да общуват. Само с няколко докосвания на екрана можем да разговаряме с приятели, да споделяме снимки и мисли или да получим отговор на почти всеки въпрос. И въпреки това усещането за самота се превръща в един от най-сериозните проблеми на съвременното общество, особено сред младите хора.
Може ли дигиталният свят да ни сближи или всъщност ни отдалечава? Може ли изкуственият интелект да помогне в преодоляването на самотата, без да се превърне в заместител на истинските човешки отношения?
Според психотерапевта Мадлен Алгафари усещането за свързаност в дигиталната среда често е само привидно:
„Истинската връзка предполага енергия, взаимообмен. Тя включва поглед, докосване, емпатия. Онлайн комуникацията често е само илюзия за общуване.“
По думите ѝ социалните мрежи не могат да заместят живия контакт между хората, защото липсва онова, което изгражда истинската близост – взаимното присъствие и емоционалният обмен.
Все повече хора разговарят ежедневно с изкуствен интелект – за работа, обучение или просто за компания. Но може ли една подобна технология да се превърне в приятел?
Експертът по изкуствен интелект Иван Пантелеев е категоричен, че AI може да бъде ценен помощник, но не и заместител на човека:
„Изкуственият интелект е създаден, за да служи на човека и да решава конкретни задачи. Той може да помогне да се подготвим за разговор с професионалист, но не бива да бъде възприеман като самия професионалист.“
По думите му една от най-големите опасности е хората да започнат безкритично да се доверяват на технологиите:
„Изкуственият интелект не носи отговорност. Винаги трябва да подлагаме информацията на критично мислене, да проверяваме източниците и да помним, че в началото и в края на всяко важно решение трябва да стои човек.“
Любопитен момент в подкаста е експериментът, в който екипът задава въпрос директно на ChatGPT: „Кой е най-големият риск, ако хората започнат да разчитат на теб за компания?“
Отговорът съвпада с мнението на експертите – че изкуственият интелект може да създаде усещане за близост, но не и истинска взаимност. Той може да бъде търпелив събеседник и полезен инструмент, но не преживява емоции, не носи отговорност и не може да замени човешките отношения.
Според Мадлен Алгафари именно тук се крие голямата опасност:
„Изкуственият интелект може да създаде илюзията за свързаност, но не и реалната свързаност. Той никога няма да може да създаде усещането за заедност, което изпитваме с истински жив човек.“
Темата засяга и ролята на семейството. Ева Борисова от Асоциация „Родители“ смята, че технологиите не са проблем сами по себе си, ако възрастните дават личен пример:
„Човекът е по-важен от екрана. Децата учат не толкова от думите ни, колкото от това, което виждат всеки ден.“
По думите ѝ малките ежедневни навици – семейната вечеря, разговорите без телефони и умението да задаваме въпроси като „Как си?“, „Какво те тревожи?“ и „С какво мога да помогна?“ изграждат доверие и намаляват усещането за самота.
В подкаста участват и студенти от Благоевград, които признават, че макар онлайн общуването да е неизменна част от ежедневието им, срещите лице в лице остават незаменими.
„Онлайн комуникацията не е лоша, но живият контакт е много по-хубав. Когато си срещу човека, виждаш емоциите му и много по-добре го разбираш“, споделя един от тях.
Изводът, около който се обединяват всички участници, е, че изкуственият интелект безспорно ще продължи да бъде част от живота ни. Той може да бъде полезен инструмент за работа, обучение и достъп до информация. Но не може да замени човешката емпатия, споделените преживявания и усещането за взаимност.
В епохата на все по-умните технологии най-голямото предизвикателство остава не как да общуваме повече с машините, а как да запазим способността си да общуваме истински помежду си.
Подкастите от поредицата „Европа утре“ са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Под тепето.
