Анализът поставя акцент върху четенето, дисциплината, ролята на учителя и навлизането на изкуствения интелект в училище
Резултатите от PISA 2025 дават повод да се говори не само за академичните постижения на учениците, но и за отношението им към самото учене. Това е един от основните акценти в анализа на Интернационала по образование, представен от Синдикат „Образование“.
Данните показват най-ниските досега средни резултати за страните от OECD по природни науки, четене и математика. Спадът в четенето продължава след пика около 2012 г., природните науки бележат по-плавно влошаване, а при математиката по-сериозното понижение е след 2018 г.
Според анализа обаче още по-тревожна е тенденцията при мотивацията и любопитството на учениците. В държавите, в които любопитството е намаляло по-силно между 2022 и 2025 г., се наблюдава и по-сериозен спад в резултатите по четене. Обратната зависимост също се вижда – когато учениците намират повече смисъл в училището, резултатите се развиват по-добре.
Четенето става все по-важно
Сред ключовите изводи е и влошаването на уменията за работа с текстове. Това има особено значение в условията на бързо навлизане на изкуствения интелект, когато способността да се оценява информация, да се съпоставят различни източници и да се мисли критично става все по-необходима.
Анализът отчита почти двойно увеличение от 2018 до 2025 г. на т.нар. „прибързани читатели“ – ученици, които преминават бързо през текста и дават бързи, но грешни отговори. По-дългите текстове също се оказват все по-голямо предизвикателство.
В същото време учениците, които четат повече книги на хартия, продължават да се представят по-добре по четене.
Повече техника не означава автоматично по-добро образование
Делът на учениците, които имат достъп до компютри в училище, се е увеличил значително – от около шест на всеки десет през 2012 г. до девет на всеки десет през 2025 г.
Според анализа обаче решаващият въпрос вече не е колко устройства има в училището, а как се използват те в учебния процес. Директорите отчитат по-ниска дигитална готовност спрямо 2022 г., особено по отношение на интегрирането на устройствата в преподаването.
Това поставя акцент върху необходимостта инвестициите да бъдат насочени не само към техника, но и към квалификацията на учителите и времето им за подготовка.
AI – помощник, а не заместител
Данните за използването на изкуствен интелект от учениците също дават повод за внимание. Като цяло учениците, които не използват AI чатботове за училищна работа, постигат по-високи резултати от тези, които ги използват.
Картината обаче не е еднозначна. При седмично използване резултатите на потребители и непотребители са сходни, а по-честото използване може да бъде свързано с малко по-добри резултати, когато учениците имат възможност да развиват AI грамотност.
Проблемът е, че такива възможности са по-достъпни за социално привилегированите ученици, което крие риск от ново дигитално неравенство.
Дисциплината и тормозът също влияят на резултатите
PISA 2025 обръща внимание и на училищния климат. След 2022 г. се отчита увеличение на тормоза, особено на релационния тормоз, като различните му форми са свързани с по-ниски академични резултати.
Увеличават се и отсъствията и закъсненията, а дисциплинарният климат остава по-проблемен в социално по-неблагоприятните райони.
Изводът в анализа е, че спокойната и сигурна среда не е второстепенен въпрос, а условие за ефективно учене. Подкрепата за учениците и ясните правила не трябва да се разглеждат като противоположности.
Учителят остава в центъра
Сред факторите с положителна връзка с постиженията е учителската подкрепа. В същото време около четири от десет ученици в OECD учат в училища, чиито директори посочват, че недостигът на учители в известна или значителна степен затруднява учебния процес.
Подобен проблем се отчита и при недостига на помощен персонал. В анализа се посочва необходимостта от по-сериозна инвестиция не само в учители, но и в психолози, педагогически съветници, помощници на учителя и друг подкрепящ персонал.
Социалната среда продължава да има значение
PISA показва и силна връзка между социално-икономическите условия и образователните резултати. Особено важен е изводът, че учениците, които вярват, че образованието може да подобри живота им, са по-склонни да полагат усилия.
Така усещането за възможност за социална мобилност се оказва не само икономически, но и образователен фактор.
По-високите разходи на ученик също обикновено са свързани с по-добри резултати, но тази връзка отслабва след достигането на определено равнище на финансиране. Според анализа това означава, че освен размера на средствата значение има и как се използват те.
Какво означава това за България?
На база на изводите от анализа Синдикат „Образование“ извежда няколко основни посоки – по-ефективно използване на учебното време вместо просто увеличаването му, поставяне на четенето с разбиране във фокуса на всички учебни предмети, развитие на AI грамотност и критично мислене и по-добра подготовка на учителите за работа с новите технологии.
Сред акцентите са още необходимостта от по-сериозно внимание към дисциплината, отсъствията и тормоза, инвестиции в учители и подкрепящ персонал и насочване на повече ресурси към училищата и учениците с най-големи образователни дефицити.
Основното послание в анализа е, че спадът в резултатите не може да бъде разглеждан изолирано. Мотивацията, четенето, концентрацията, училищната среда и доверието на ученика в смисъла на образованието са част от същия проблем.
Технологиите и изкуственият интелект могат да бъдат инструменти в този процес, но според анализа те не могат да заместят учителя, педагогиката и човешката връзка в училище.
