Автор: Йорданка Петрова
Изкуственият интелект вече променя работните ни места. Очакванията са оттук-нататък той да донесе както рискове, така и ползи за пазара на труда. Най-големият риск е, че може да замести работни места, особено тези, които включват рутинни, повтарящи се или базирани на данни задачи. От друга страна, изкуственият интелект ще създаде нови работни места и индустрии.
Събеседници:
Александра Рачева – директор на „Бюро по труда“ – Видин
Камелия Лозанова – председател на Управителния съвет на Агенция за регионално развитие и бизнес център – Видин
Йорданка Ценова – заместник-директор по учебната дейност в ПГ „Проф. д-р Асен Златаров“ – Видин
Светослав Стефанов – системен администратор
Янис Питас – професор по компютърни науки в Солунския университет „Аристотел“ и президент на Международната академия за докторски изследвания в областта на изкуствения интелект (продукция на Радио SKAI)
Изкуственият интелект ще доведе до големи промени, дори цялостна дигитална трансформация на обществото. Затова той се превръща в приоритет за Европейския съюз. Технологията за изкуствен интелект се развива бързо и навлиза във всички сфери на живота ни. Очакванията са да донесе както значителни рискове, така и огромни ползи за пазара на труда. Най-големият риск е, че изкуственият интелект може да замести работни места, особено тези, които включват рутинни, повтарящи се или базирани на данни задачи. От друга страна, изкуственият интелект ще създаде нови работни места и индустрии.
„Възможностите за пазара на труда са следните: появяват се напълно нови професии, които са фокусирани върху изкуствения интелект. Например, инженери по машинно обучение, специалисти по етика на изкуствения интелект, надзорници на системи и др.“, казва Александра Рачева – директор на „Бюро по труда“ – Видин.
Инженери, които отговарят за внедряването на изкуствения интелект в реални продукти и системи, са една от новите категории работни места, генерирани от изкуствения интелект.
Най-застрашените сектори са административни и офис дейности, услуги за клиенти и телемаркетинг, производство на съдържание и данни, транспорт и логистика. Най-устойчиви на изкуствения интелект са професиите, които изискват емоционална интелигентност и емпатия, висока степен на креативност и абстрактно мислене, вземане на решения с висок залог и етична преценка.
Вместо да се фокусират върху професиите, които изчезват, експертите препоръчват организациите и работниците да се фокусират върху придобиване на нови умения за работа с изкуствен интелект.
„Преди двадесет години страхът беше, че роботите ще заменят работниците на производствените линии и ръчния труд като цяло. Това никога не се е случвало. Вместо това, с нарастването на големите езикови модели през последните 2-3 години, по-рутинните офис работни места са изложени на риск – части от интелектуалната работа, не само ръчният труд. И отвъд това, дори някои творчески професии, като някои програмни задачи, сега са под революционен натиск“, коментира Янис Питас – професор по компютърни науки в Солунския университет „Аристотел“ и президент на Международната академия за докторски изследвания в областта на изкуствения интелект.
Една от ползите от навлизането на изкуствения интелект в работата е елиминиране на човешката грешка, която много често води до непоправими последици, заявява Камелия Лозанова – председател на УС на Агенция за регионално развитие и бизнес център – Видин:
„Това, че той под една или друга форма ще измести или замести някои професии, не смятам, че трябва да бъде обект на страхове и притеснения.“
Ще се увеличи много разликата между хората, които имат достъп до интернет и технологиите и съответно имат необходимите грамотности, и тези, които нямат този достъп и тези грамотности. Камелия Лозанова смята, че това е един от отрицателните ефекти от навлизането на изкуствения интелект.
Видинският бизнес няма интерес към поканите за кандидатстване за дигитализация, развитие на информационните технологии, киберсигурност в предприятията:
„В нашия регион хората са много далече от това.“
Всички професии, които са свързани с интелектуален труд и автоматизация на процесите, са рискови при навлизането на изкуствения интелект на пазара на труда. Ще оцелеят професиите, които са свързани с работата с ръце, заявява Йорданка Ценова – заместник-директор по учебната дейност в ПГ „Проф. д-р Асен Златаров“ във Видин.
Според нея изкуственият интелект не би могъл да измести учителя. Защото ние сме живи хора, има нужда от емоции, разбиране, от чувства.
„Един човек може да извърши много повече дейности на работното си място, когато използва като помощник, подчертавам като помощник, изкуствения интелект“, допълва Йорданка Ценова.
Ще имаме нужда от технологично образовани хора, които да управляват изкуствения интелект, така че да бъде от полза, а не във вреда.
Рисковете, които могат да бъдат очертани при навлизането на изкуствения интелект на пазара на труда, са загуба на рутинни работни места, казва системният администратор Светослав Стефанов. Работи в сферата на IT последните 20 години. Сред новите възможности са напълно нови и до момента несъществували професии.
Публичните и частните организации могат да се подготвят за AI на работното място, като постепенно въведат вътрешни обучения, програми за повишаване на квалификация, за преквалификация. Всяка компания, която въвежда изкуствен интелект, трябва да има етиен кодекс от правила, свързани с използването на новата технология в работата.
„За пример, да кажем, струва ми се недопустимо да се използва изкуствен интелект за напълно автоматизиран подбор на нов персонал, т.е. един алгоритъм да взема решения кой е подходящ и кой не е подходящ“, казва системният администратор Светослав Стефанов.
Начинът на работа на подобни системи изисква да бъдат захранени най-общо казано с информация за околния свят. За тази дейност има една сравнително нова професия – инженери на данни. Това са хората, ангажирани да събират, анализират и подготвят големи масиви от данни, които след това биват „наливани“ в мозъка на бъдещия изкуствен интелект.
„Начинът му на работа наподобява начина на работа на човешкия мозък. Използват се т.нар. ‘невронни мрежи’, т.е. на него му трябва някаква вярна, качествена, първоначална информация и ако има такава информация, той може да си направи взаимовръзките между отделните частици на тази информация и да се развива“, каза още Светослав Стефанов.
Технологиите с изкуствен интелект обещават да преобразят повечето аспекти на живота и на икономическата дейност.
Подкастите от поредицата „Европа утре“ са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Под тепето.
