Харесва ми да съм сервитьорка. Киното беше едно красиво преживяване и то свърши, разказва Анелия Гърбова
Звездата от филма на Дюлгеров не стана актриса, но твърди, че зад бара е супер
Анелия в миг от приказката си заедно с Иван БърневМалцина вече я разпознават и спират за автограф. Още повече, че от някогашното плахо момиче, което дебютира в киното, са останали само стрелкащите сини очи и изящните черти на лицето. Косата вече не е руса, а кестенява. Едва ли някой ще я разпознае зад бара на хотела на ловно-рибарско дружество „Сокол“. Това е тя – Анелия Гърбова – тийнейджърката от дом „Рада Киркович“, която преди пет години режисьорът Георги Дюлгеров избра за главната роля на филма си „Лейди Зи“. Изненадана е, че някой я търси, не за да поръча едно малко, а да си говори с нея за актьорска кариера.
Тази амбиция отдавна вече е в миналото. Така и не се явих на изпитите в НАТФИЗ. С Дюлгеров се чувахме известно време. Това, което се случи, беше много красиво преживяване и то свърши. Трябваше да съм в София, да използвам инерцията, която съм набрала, контактите. Тогава бях разпознаваема, но като няма кой да те подкрепи и да ти помогне, не става, връща лентата назад момичето. На кастинга попада случайно, придружавайки своя приятелка. Условието на Дюлгеров е на прослушването да се явяват само деца от домове за сираци. Щом вижда сините очи на Анелия, той веднага решава, че това ще е неговата Златина. Неговата нова звезда. Но както се оказа- звезда за един ден. Главната героиня израства груба, дива и самоуверена в дом за изоставени деца. Тя обаче има изключителен талант на стрелец, с който впечатлява бивш питомец на приюта и настоящ собственик на стрелбище Найден /Иван Бърнев/. Поразен от способностите на девойката, той я взима под крилото си, обучава я и се влюбва в нея. Тя обаче не му се доверява и сама си търси пътя в живота. Филмът печели голямата награда на международния филмов фестивал в Сараево, приза на публиката на киномаратона в Монреал, а Анелия е обявена за най-добра актриса и печели приза за главна женска роля от „Любовта е лудост“ във Варна.
Всъщност Лейди Зи и сестра й попадат в пловдивския пансион, след като баща им умира и майката решава, че не може да се грижи сама за двете момичета. Анелия учи в текстилния техникум и заедно с това работи, за да може да се издържа. Може би затова и днес не позволява на никого да я издържа, а сама изкарва пари, за да си плаща квартирата и да живее. Категорична е, че не се лишава от нищо. Даже наскоро си купила хладилник, макар че почти никога не се случвало да готви. Едно, че не си падала по тенджери и рецепти, второ, че хапвала в заведението и се прибирала вкъщи да се наспи. За разлика от сестра си, която се задомила и даже си има 3-годишен син, Анелия заявява, че въобще не мисли за мъж и деца. „Докато не си стъпя на краката, как ще се грижа за още едно същество. Не мога да допусна да му се случи това, което аз съм преживяла. От друга страна пък, ако не бях попаднала в пансиона, нямаше да съм това, което съм – силен човек. Саможива съм. Имам се за силна и много мога да търпя. Сега мога да кажа, че живея единствено, за да работя. Малко хора биха ме разбрали”, признава 22-годишното момиче. Засега не може да си позволи да учи, тъй като трябва да работи. Минала е през пицария, бинго зала, бар Ескейп, а сега бачка в хотел.
Изненадвам се, когато разбирам, че се вижда с майка си. Защо да не простя? Не приемам това, което е направила, но докога ще я обвинявам? Докога да я съдя и кой има полза от това? Рядко се чуваме. Нейното наказание е, че не може да се радва на дъщерите и внуците си, мъдро заключва момичето. Но без злоба, а с усмивка и слага точка на разговора, за да обслужи клиентите си.
