Петър Петков и Димитър Димитров, www.kry4mi.com
Бяхме позабравили нашите приятели Петьо и Митко от сайта Кръчми, които така описват пловдивските пивници, че сълзи ни текат, сополи, бирата се лее, ракията люти на очите. А бе, юнашка работа са тия двамата. Един от последните им графомански шедьоври е очеркът за Трабанта. Били сме там, фиркали сме и сме драйфали отвън. А как се стига до тоя див рок клуб, който горя преди известно време, но се вдигна от пепелта, и Господ не може да каже. Щото хората ходят в Трабанта къркани и още по-къркани се прибират. Но както и да е, насладете се на алко перото на Петьо и Митко. 
С основаването на kry4mi.com ние си поставихме амбициозната задача да Ви дарим с един литературен пътеводител на най-колоритните български кръчми. Още тогава пророкувахме, че много от тези своего рода квартални парламенти ще бъдат разпуснати преждевременно. Надявахме се това да се случи след години, но и в най-черните си страхове, и в най-облачните си прогнози не сме подозирали, че дузина от любимите ни питиепродавници ще бъдат умъртвени толкова скоропостижно. Разказахме Ви как гибелта застигна „При Коко” и една кръчмичка в Кичука, не бе пожален дори „Порт Роял” (също позната като кръчма бай Иван). Оказа се, че в кръчмарския некролог в голяма степен вече фигурира и най-рокаджийската пловдивска питиепровадница – „Трабанта”.
Трудно ни бе да приемем тежката истина. Въоражени с търпение ние бяхме по-упорити даже от Маргарита Михнева при интервю с политик и проверявахме дали “Транбанта” работи почти през ден в продължение на месеци. Всеки път, наближавайки въпросното място, лъч надежда нахлуваше в зажаднелите ни души и тайничко се надявахме, че щастието най-сетне ще ни се усмихне и ще изпием по бира в култовата кръчма.
Но уви, тези надежди бяха толкова напразни, колкото и надеждата националния ни отбор по футбол да се класира на Евро 2012. Тук е момента да се отбележи, че след проведено задълбочено проучване и разследване по темата се оказа, че “Трабанта” не е окончателно затворил врати, но работи изключително рядко и няма точно определено работно време. Все пак живущи в съседство от кръчмата споделиха, че от време на време виждат светлини в прозорците му. В следващите редове с малко тъгa и пресъхнали гърла ще си спомним за времето, когато “Трабанта” работеше на пълни обороти и почти толкова безотказно, колкото талисмана на заведението, но за това малко по-късно…
Нека започнем с местоположението на култовата питиепродавница. Кръчма „Транбанта” се намира на улица „Сергей Румянцев” 3, до пешеходния прелез/борсата на Кичук Париж и в голяма близост до кафе-аператив “Живей си живота”. Емблематичният талисман на заведението е един ГеДеРе-йски „Трабант”, който незнайно как е свил гнездо на покрива и дал гордото си име на помещаваната под него кръчма. Компания му прави една ленива китара, която като обесник виси до соцвозилото и се полюшква от вихрите на преминаващите наблизо влакове. Ако човек откъсне взор от хипнотичните фарове на трабанта (в ранните години те дори светеха в тъмното), то погледът му попада върху причудлив декор, на който даже холивудските студия биха завидяли…
Първо ще се спрем на входа на „Трабанта”, който разбира се е прикрит със задължителните за всяка култова кръчма маскировъчна мрежа (като от филмите с Рамбо), а вляво до пейките се намират едни дървени греди, много напомнящи коневръз от каубойска сцена с Клинт Истууд. Фасадата се допълва от друго смело дизайнерско решение – изрисуван жълт хипарски знак, а една илюминирана табела предупреждава чалгаджии, мрънкачи и всички меломани, че (цитат): „ТУКА Е ТАКА”. И действително, през най-добрите си години в „Трабанта” си беше винаги рокаджийско, винаги бунтарско и винаги евтино и безгрижно. Зад бара все така гостоприемен бе Савата, а от стените се кокореха плакатите на „Бийтълс”, „Пърпъл” и десетки други стабилни рок и метал банди. И макар клиентелата да беше разнородна откъм възраст и препитание, посетителите без изключение бяха до гроб верни на рок жанра и на савовия качамак.
Възходът на заведението и идилията в него вероятно щеше да продължава и до днес, ако в един прокобен ден пожар не бе обхванал „Трабанта”. Подобно на мистичната птица Феникс обаче, той се издигна отново от пепелта и продължи съществуването си. Но въпреки, че материалните щети бяха поправени, пламъците сякаш изпепелиха не само картонения четириколесен Ханс на покрива, но и погълнаха завинаги в себе си голяма част от омая на кръчмата. Някак горчив беше ромът след огъня, оредяха и рокаджиите бохеми. За съжаление може би не е далече моментът, в който „Трабанта” ще гарира за последен път и Пловдив ще осиротее с още една култова кръчма.
И така, в този мрачен и ветровит есенен следобед ние с мъка в сърцето си спомнихме за отминалата вече слава на „Трабанта“… А дали залезът на тази и много още знаменити питиепродавници е просто случайност, или е по-скоро ефект от чалгализирането на народа? Няма ли вече млади мераклии, които да искат да пият и бъбрят с брадясалите интелектуалци на екзистенциални теми? Това ще прецените Вие, любезни читатели. Ние от своя страна се надяваме, че „Трабанта” ще продължи легендарното си съществуване, привличайки като магнит съмишленици на Личо Стоунса. И разбира се, мечтаем още дълги години да смазваме буталата и да доливаме високооктанови течности в може би най-рокерската кръчма на Пловдив – „Трабанта”!
