Новини

Земята има временна „втора луна“, която ще остане до януари

Малък астероид е попаднал под влиянието на земната гравитация

Земята има нов временен спътник. Малък астероид, обозначен като 2026 QQ8, е попаднал под влиянието на земната гравитация и ще остане в близост до планетата ни до януари 2027 г. Космическият обект не представлява опасност, но дава възможност на астрономите да изследват как Земята временно привлича и задържа небесни тела.

Астероидът е забелязан за първи път през август от унгарския астроном Кристиан Сарнецки. На 29 октомври Центърът за малки планети към Международния астрономически съюз го регистрира като временен естествен спътник, известен още като „микролуна“.

Първоначално имало съмнения дали става дума за естествен космически обект или за изкуствен отпадък. Сред хипотезите била дори възможността да е част от оборудването на лунната мисия „Аполо 13“. Последващи наблюдения с телескопа „Лоуел Дискавъри“ в Аризона и 2,2-метровия телескоп на Хавайския университет обаче потвърдили, че 2026 QQ8 е естествено космическо тяло.

Няма да се сблъска със Земята

Диаметърът на обекта е приблизително 1,8 метра. Според изчисленията той е попаднал под влиянието на земната гравитация през април, а при най-близкото си преминаване ще бъде на около 568 000 километра от планетата ни – приблизително 1,5 пъти разстоянието между Земята и Луната.

Астрономите са категорични, че няма опасност от сблъсък. Дори ако обект с подобни размери навлезе в земната атмосфера, той би изгорял напълно.

2026 QQ8 принадлежи към групата на астероидите от типа „Атен“. Те се движат по орбити, които пресичат земната, но прекарват по-голямата част от времето си в близост до Слънцето. Обиколката на астероида около звездата ни продължава 359 дни, а близо до Земята той се приближава приблизително веднъж на десетилетие.

Защо Земята временно „улавя“ астероиди?

Появата на микролуни не е необичайно явление. Според научните модели Земята обикновено има поне един подобен временен спътник, но повечето от тези малки тела остават в близост до планетата за по-малко от година.

Механизмът е свързан с т.нар. сфера на Хил – областта около Земята, в която нейното гравитационно влияние може да надделее над това на Слънцето. В случая с 2026 QQ8 земното притегляне временно променя движението на астероида. Постепенно обаче слънчевата гравитация ще го върне към обичайната му орбита.

Учените планират да наблюдават обекта до напускането му на земната орбита, за да съберат повече данни за подобни гравитационни взаимодействия. Първата потвърдена микролуна – 1991 VG – е открита през ноември 1991 г. и е с диаметър около 9 метра.

Очаква се новите обсерватории, сред които „Вера К. Рубин“ в Чили, да улеснят откриването на подобни обекти. Системата ще сканира цялото южно небе през няколко дни, а прогнозите са, че в рамките на десетгодишната си мисия ще регистрира милиони досега неизвестни движещи се тела в Слънчевата система.

Дежурен Редактор

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Вашият коментар

Are you human? Please solve:Captcha


Back to top button
Изпрати новина