Почти 20% спад в азотния диоксид заради зоната с ниски емисии в София

Зоната с ниски емисии от транспорта (ЗНЕ) в София ефективно е намалила емисиите от азотен диоксид (NO₂ ) с почти 1/5 в широкия център на града в периода си на действие през зимата на 2025-2026 г., показва анализ, изготвен от Екологично сдружение „За Земята“. Въпреки това мярката не успява да постигне търсения ефект за достигане на здравословни нива на този ключов замърсител от транспорта в столицата. Поради това обмисленото ѝ разширяване трябва да бъде достатъчно смело и целенасочено.

Пловдив също тръгна по този път с въвеждането на Малкия ринг в града и предстои да разберем какви са резултатите от този ход. Сдружение „За Земята“ прави детайлно изследване на въздуха и под тепетата.

Забележим спад в София

Данните от измерванията показват ясно изразено понижаване на замърсяването с азотен диоксид (NO₂) в разширената ЗНЕ в периода декември 2025 – февруари 2026 г. Трите зимни месеца са единствените в годината засега, в които мярката е активна в българската столица. Като продължение на тенденцията от предходния зимен сезон, спадът в измерените стойности е съответно 18,79% средно в Малкия ринг, 17,85% в Големия ринг и 17,10% в целия град. Сравнението е спрямо зимата на 2023-2024 г., тоест преди началото на ефективното приложение на мярката. Анализът се базира на измерванията на „За Земята“ на качеството на въздуха в 36 локации в София, потвърдени от водеща швейцарска лаборатория, както и данни от Националната система за мониторинг за концентрациите на азотен диоксид.

NO₂ е избран като показател, тъй като в софийския контекст емисиите му произхождат основно от транспорта за разлика от фините прахови частици. Промените в неговите концентрации зависят основно от интензитета и състава на трафика, както и от метеорологичните условия. В случая обаче анализът показва, че промяната не може да се обясни толкова с метеорологични фактори, а се дължи по-скоро на системния ефект от рестриктивните мерки (ЗНЕ), въведени от Столична община върху цялостната структура на трафика.

Недостатъчна промяна

Данните показват, че изчистването на въздуха в централната част на града е по-ускорено от това в периферията, но разликите не са значими. Месечните нива на NO₂ обаче в повечето точки в града продължават системно да надвишават действащата годишна норма от 40 µg/m³. През декември 2025 г. над нея са стойностите в 33 от 36 точки на измерване, през януари 2026 г. – в 31, а през февруари 2026 г. – в 30. 

Според законодателството, ако дори само в една измервателна станция се премине максимално допустимата концентрация, се счита, че нормите не са спазени.  В същото време предстоят да влязат в сила новите европейски изисквания от 20 µg/m³, а препоръчителните нива на Световната здравна организация са 10 µg/m³. 

Това ясно показва, че зоната с ниски емисии, макар и ефективна, не е достатъчна сама по себе си и с настоящите си параметри за достигане на здравословна околна среда в града. Изискват се допълнителни, по‑амбициозни мерки и подобрения в прилагането им.  Една от тях е развитие на самата зона. Заявеното преди дни обещание от Столична община ЗНЕ да действа целогодишно е ключово. Замърсяването от трафика няма изразена сезонност, то се случва в целия град и във всеки месец, което се потвърждава и от измерванията на „За Земята“ от 2021 г. насам.

„Ефектът в случая не е малък, като се има предвид, че изискванията на ЗНЕ са толкова леки в сравнение с тези в други държави и дори за 18-годишни дизелови автомобили е разрешено в момента да влизат в центъра на града“, посочва Ивайло Попов от „За Земята“. „Данните показват, че мярката работи и се приема от обществото, но все още се прилага в твърде ограничен вид, за да кажем, че качеството на въздуха в София се е подобрило достатъчно и живеем в здравословна среда. За да се случи това, трябва да се действа много по-решително и то още сега. Всяко забавяне се измерва в боледуващи деца и възрастни, пропуснати учебни и работни дни и за съжаление, в човешки животи“.

Докладът е изготвен с подкрепата на „Breathe Cities“ – глобална инициатива, реализирана от „Bloomberg Philanthropies“, „Clean Air Fund“ и „C40 Cities“, която подпомага градовете в усилията им за подобряване на качеството на въздуха и укрепване на общественото здраве