
Българската икономика запазва темп на растеж над средния за Европейския съюз, но структурата на този ръст показва няколко противоречиви тенденции. През второто тримесечие на 2026 г. вътрешното търсене и инвестициите продължават да се увеличават, докато износът се свива, а вносът расте.
Ръстът се забавя, но остава над средния за ЕС
По експресни данни на НСИ БВП на България се е увеличил с 2,7% спрямо второто тримесечие на 2025 г. На тримесечна база ръстът е 0,6%.
Темпът е малко по-нисък от отчетените 2,9% през първото тримесечие и също 2,9% в края на 2025 г. През третото тримесечие на миналата година икономиката нарасна с 3,1%.
Въпреки забавянето България остава сред по-бързо растящите икономики в ЕС. Средният ръст за съюза през второто тримесечие е 1,2%, а за еврозоната – 1%.
По-висок растеж от българския отчитат Словения, Литва, Полша, Кипър и Швеция. България е с еднакъв резултат с Испания – 2,7%.
Потреблението продължава да движи икономиката
Основната подкрепа за растежа идва от вътрешното търсене. Крайното потребление се увеличава със 7,6% за година и с 1,6% спрямо първите три месеца на 2026 г.
Инвестиционната активност също остава силна. Бруто образуването в основен капитал нараства с 8% на годишна база и с 1,8% спрямо предходното тримесечие.
Така значителна част от растежа се формира от разходите на домакинствата, държавата и бизнеса, а не от по-добро представяне на външната търговия.
Произведеният БВП по текущи цени през тримесечието е близо 29,7 млрд. евро, а брутната добавена стойност достига около 25,7 млрд. евро.
Износът намалява, вносът расте
По-слабата страна на икономическата картина е външната търговия. Износът на стоки и услуги се свива с 2,8% спрямо година по-рано.
В същото време вносът се увеличава с 6,9%. Това означава, че по-високото вътрешно потребление все повече се задоволява и чрез покупки от чужбина.
Разминаването между износа и вноса се отразява негативно на външнотърговското салдо и ограничава приноса на външния сектор към икономическия растеж.
България и ЕС вървят в различни посоки
Докато българският растеж леко се забавя, европейската икономика ускорява темпа си.
За ЕС годишният ръст се увеличава от 0,8% през първото тримесечие до 1,2% през второто. В еврозоната покачването е от 0,5% до 1%.
Разликата между България и средното за ЕС остава значителна, но вече е по-малка спрямо началото на годината.
Какво означава това за бюджета
Данните за БВП идват на фона на дискусиите около планирания бюджетен дефицит от 5,7% от БВП за 2026 г.
По-високите публични разходи могат да подкрепят потреблението и инвестициите, но ефектът върху икономиката зависи от това къде се насочват средствата. Разходите за инфраструктура например могат да увеличат производствения потенциал в бъдеще, докато чисто текущото потребление има по-краткотраен ефект.
Затова ключовият въпрос пред икономиката не е само колко расте БВП, а какво стои зад този растеж и доколко той може да бъде устойчив.
Засега картината остава положителна – България расте по-бързо от ЕС, потреблението и инвестициите са силни, а безработицата остава ниска. Същевременно спадът на износа и увеличението на вноса са сигнали, които ще трябва да бъдат следени през следващите тримесечия.
Данните на НСИ са експресни оценки и подлежат на последващи ревизии.