Иво Дернев
“Звездите са звезди, защото са високо”. Това се пее в една велика песен на едни велики музиканти. Които, умишлено или не, сами скриваха ослепителния си блясък цели 20 години. Заглушиха яркостта на безспорния си талант и се свиха в мрака и тъмата. Но блеснаха отново, за щастие, по-ярки отвсякога. Защото имаме нужда от тях. Заблестяха отново снощи, в Пловдив. Отново “След десет години”, когато отново светнаха ярко, за да потънат в нов десетилетен мрак. Румен Бояджиев, Константин Цеков и Иван Лечев, ФСБ, пак вдигнаха толкова “Високо, високо, високо” летвата, че пратиха цялото БГ музикантско съсловие в “Епизод от романтичен филм”. Няма такива музиканти в България. 
Виновни са за това дълго, тягостно и безсмислено 20- годишно мълчание. Но ние им прощаваме. Защото онова “Обичам те дотук”, прозвучало преди десет лета пак в панаира, не ни устройваше. “Няма как”, “любовта е стих безкрай”, по-силен от изневери, апатия и взиране в нищото. Фенове и музиканти “протегнаха две ръце“ и “пак се прегърнаха”, с надеждата, че “вълчето време” е отминало. “Вятър иде”, който да отвее простотията. Искаме този “Опит за летене” да продължи в дълъг полет, а не в мимолетен транс.
Но няма да им простим ако се скрият още 20 години, това е сигурно. Те май няма да си го позволят, дори само заради тези млади ФСБ-та, които излязоха на сцената снощи с тях. Пичове, бяхте невероятни. Обичаме ви и наистина имаме нужда от вас. Не ни предавайте! 
