Източник: Mediapool/Robert Kagan, America vs. the World. The Atlantic
Превод от английски и редакция Стоян Гяуров
Президентът Тръмп иска да възроди многополюсния международен ред от 19 век. Това ще направи Америка по-малко благоденстваща, а светът — по-несигурен. Такъв е изводът, до който стига консервативният американски политолог Робърт Кейгън в анализ, публикуван в списание „Атлантик“. Следва сбито резюме на доста дългата статия:
Националната стратегия за сигурност на администрацията Тръмп оповести официално: доминираният от САЩ либерален световен ред приключи. Не защото САЩ се оказаха материално неспособни да го поддържат, а защото Белият дом реши, че вече не желае Америка да играе своята исторически безпрецедентна роля на гарант на глобалната сигурност. Американската мощ, която поддържаше световния ред през последните 80 години, сега ще бъде впрегната, за да го разруши.
Американците навлизат в най-опасния свят, който са познавали от Втората световна война насам — свят, на фона на който Студената война ще изглежда като детска игра, а периодът след Студената война — истински рай. САЩ няма да имат надеждни приятели или съюзници и ще трябва да разчитат изцяло на собствената си мощ, за да оцелеят и просперират. Това ще изисква повече, а не по-малко военни разходи, защото свободният достъп до задгранични ресурси, пазари и стратегически бази, на който американците се радваха, вече няма да идва като бонус от съюзите на страната. Вместо това той ще трябва да бъде оспорван и защитаван срещу други велики сили.
Напоследък поддръжниците на Тръмп сред външнополитическия елит започнаха да сочат Европейския концерт от началото на XIX век като модел за бъдещето, твърдейки, че умелата дипломация между великите сили може да запази мира по-ефективно, отколкото оглавяваната от САЩ система в еднополюсния свят. Но именно за да се избегне цикълът от конфликти, поколенията американци, преживели двете световни войни, положиха основите на ръководения от САЩ либерален световен ред. Те бяха истинските реалисти, защото нямаха илюзии относно многополюсността. След 1945 вместо да възстановят многополюсната система, те превърнаха САЩ в глобална сила с отговорност не само за собствената си сигурност, но и за сигурността на света.
Какво ще прави сега Европа, изправена пред враждебни и агресивни велики сили както на източния, така и на западния си фланг? Не само Русия, но вече и САЩ застрашават сигурността и териториалната цялост на европейските държави и работят за подкопаване на техните либерални правителства. Ще се примирят ли някога великите европейски нации с тази съдба?
Ако историята е ориентир, те ще изберат превъоръжаването – една колосална задача. За да се изгради правдоподобна защита срещу по-нататъшна руска териториална агресия и едновременно с това да се възпира евентуална американска агресия, ще са необходими не просто маргинални увеличения на разходите за отбрана, а пълномащабна стратегическа и икономическа преориентация към самостоятелност — преструктуриране на европейските индустрии, икономики и общества. Но ако Германия, Великобритания, Франция и Полша се въоръжат до пълния капацитет на възможностите си, включително с ядрени оръжия, и решат твърдо да защитават икономическата си независимост, те биха разполагали колективно с достатъчна мощ както да възпрат Русия, така и да накарат един американски президент да се замисли, преди да ги тормози. Ако алтернативата е подчинение, европейците спокойно биха могли да се изправят пред такова предизвикателство.
Да вземем Германия. Днешна демократична и миролюбива Германия израсна в доминирания от САЩ либерален международен ред. Този ред направи възможно експортно ориентираното икономическо чудо на Западна Германия през 50-те години, което от своя страна превърна страната в двигател на глобалния икономически растеж и опора на просперитета и демократичната стабилност в Европа. Колко дълго Германия би била готова да остане „ненормална“ нация — отказвайки се от геополитически амбиции, егоистични интереси и националистическа гордост — беше въпрос още преди сегашният либерален световен ред да започне да се разпада. Сега, благодарение на американския стратегически завой, Германия няма избор, освен бързо да стане отново „нормална“. И точно както американската стратегия принуждава германците да се превъоръжават, тя гарантира, че те ще го правят в една все по-националистическа и разделена Европа.
Независимо дали ще се поддаде на крайната десница в страната или не, една превъоръжена Германия, без американска гаранция за сигурност, неизбежно ще възприеме по-националистична позиция към собствените си интереси. Същото ще направят и всички нейни съседи. Но представете си само превъоръжена, националистическа Франция, изправена срещу превъоръжена, националистическа Германия.
През последните години различни самоопределящи се реалисти призовават САЩ да приемат завръщане към сферите на влияние, като алтернатива на еднополюсния свят. Но те визираха главно руските и китайските сфери, които сами по себе си са достатъчно проблематични. Традиционната руска сфера на интереси още от времето на Петър Велики винаги е включвала балтийските държави и поне част от Полша. Путин открито подражава на Петър и е напълно откровен относно желанието си да възстанови съветската империя такава, каквато съществуваше по време на Студената война.
Китай и Русия съвсем не са удовлетворени сили, поддържащи статуквото. Те са неудовлетворени, лишени от желаното. От края на Студената война те са хронично недоволни от американското глобално превъзходство и се стремят да възстановят това, което смятат за свое естествено и традиционно регионално господство. При това днес Китай упражнява само частичен контрол над Югоизточна Азия и не контролира Тайван, и още по-малко се радва на това, което би смятал за подобаващо подчинение от страна на Япония и Южна Корея. Русия също е едва в началните етапи на възстановяване на традиционната си сфера в Източна и Централна Европа. Украйна не е краят, а началото на визията на Путин за нов ред.
Всъщност Пекин и Москва нямат нито желание, нито нужда от каквото и да било споразумение със САЩ. Напротив — те имат всички основания да вярват, че сега е моментът да настъпят. Досега Путин действаше бавно — изчаквайки шест години между нахлуването в Грузия и анексията на Крим, а след това още осем години преди пълномащабното нахлуване в Украйна, което бе сериозно възпрепятствано от Америка и нейните съюзници. Само че американците вече разрушиха тази солидарност и Путин напълно може да си вярва, че сега е моментът да ускори завоевателните си планове.
Това е новият свят, в който Америка навлиза, лишавайки се доброволно от най-големите си активи. Влиятелният китайски стратег Ян Сюетун беше отбелязал, че най-важната разлика между САЩ и Китай не е във военната или икономическата мощ — и двете Китай може да натрупа. Тя е в глобалната система от съюзи и партньорства на Америка. Когато Русия или Китай воюват, те воюват сами. Когато САЩ воюват, дори в непопулярен конфликт като Ирак, те имат подкрепата на десетки съюзници. Мегаломанията на Тръмп превръща САЩ от международен лидер в международен парий, последиците от което американският народ ще понася години наред.
Теодор Рузвелт, често смятан за олицетворение на американския реализъм, беше казал, че една успешна велика сила не може да действа „без оглед на същностните изисквания на истинския морал“. В продължение на десетилетия голяма част от света подкрепяше САЩ, които действаха според тези принципи, и приемаше американската мощ — въпреки нейните недостатъци и грешки, — именно защото тя не се ръководеше единствено от тесния си собствен интерес, още по-малко от тесния, егоистичен интерес на един-единствен лидер.
Тази епоха приключи. Само за една година Тръмп успя да разруши американския ред, такъв какъвто беше, и да отслаби способността на Америка да защитава интересите си в света, такъв какъвто ще бъде. Ако американците са смятали, че защитата на либералния световен ред им струва твърде скъпо, нека изчакат докато започнат да плащат за това, което се задава след него.
