Правителството вече е обсъдило кандидатите за особен управител на активите на руската компания „Лукойл“ в България. Това обяви премиерът Росен Желязков, като уточни, че изборът ще стане официален след влизането в сила на новия закон.
„Винаги има конкретни имена. Ще ги обявим, след като законът влезе в сила“, посочи Желязков. По думите му управителят, макар и да не подлежи на съдебен контрол, няма да бъде безконтролен.
В петък Народното събрание одобри промени в законодателството, които позволяват назначаването на особен управител на „Лукойл“. Той ще може да се разпорежда с активите на компанията, включително и да ги продава, без собственикът да има право на глас или възможност за съдебно обжалване. Решението беше прието за едва 30 секунди от парламентарната енергийна комисия, при отсъствието на опозицията.
Премиерът обясни, че паралелно с това ДАНС, МВР и Министерството на отбраната извършват проверки в „Лукойл“ с цел превенция и защита на критичната инфраструктура.
„Още преди налагането на санкциите видяхме инциденти в европейски рафинерии, собственост на руски компании. Затова предприемаме превантивни действия, за да гарантираме сигурността на инфраструктурата у нас“, каза Желязков.
Той увери, че България ще спазва всички международни санкции срещу Русия, за да не се допуска нито един цент от дейността на „Лукойл“ да подпомага войната в Украйна. Според него последните законови промени именно осигуряват правната рамка за това.
Освен темата за „Лукойл“, премиерът коментира и подготовката на държавния бюджет. По думите му процедурата не може да бъде блокирана, тъй като това е автономно право на правителството и парламента.
„Срещите с работодателските организации продължават, а тази седмица очаквам проектобюджетът да бъде внесен в Народното събрание“, каза той.
Желязков подчерта, че предстоящият бюджет е първият, който ще се изготвя в контекста на въвеждането на еврото, и трябва да гарантира стабилност – без висока инфлация и спад на доходите, при запазване на инвестициите в инфраструктура.
Относно държавния дълг премиерът увери, че няма риск от навлизане в дългова спирала. „Докато дългът е около 30% от БВП, няма опасност. Няма да си позволим да достигнем референтната стойност от 60%“, каза той.
По отношение на минималната работна заплата Желязков обяви, че през следващата година правителството ще предложи законодателни промени за „отвързването“ ѝ от средната заплата, както и за реформа във възнагражденията в публичния сектор.
„Бюджетът е консервативен, за да осигури спокойствие и да позволи реформите да се провеждат постепенно и еволюционно, без социално напрежение“, подчерта премиерът.
Според него промяната в данъка върху дивидентите не представлява увеличение, а част от стабилната данъчна политика на правителството.
„Политиките, които се представят като реформаторски, трябва да се прилагат бавно и обмислено, защото след всяка непремислена реформа винаги следва обществена деградация“, заключи Росен Желязков.
