Иво Дернев
Сънувах кошмар. Дебел мъж с дълга брада и гестаповска униформа, или поне така ми се стори, ме гонеше с разпятие в ръка. Аз тичах със запалена свещ, купена от Централна гара от смугла търговка. Онзи отзад викаше “Стой. Църковна полиция”. Тичаше така, че парчета лой буквално се откъсваха от напрегнатите му бедрени мускули и се сипеха по плочките. “Хвърли свещта, изеднико. Тя не е Божия”, крещеше обезумял преследвачът ми. Влезнах във входа на панелката си, взех стъпалата до третия етаж с няколко скока, а там ме чакаше брадатият с разпятието. Беше хванал асансьора, тарикатът. Беше с расо, а не с гестаповска униформа. Удари ме с тежкия метален кръст в главата, набута ме в гарсониерката ми и извади белезници, с малки иконки на Св. Богородица по тях. “Ти ще гориш на кладата, демон такъв. Лично митрополитът ще драсне клечката”, въртеше заканително буйната растителност под устата си сатрапът ми. В този момент отнесох още една тупалка в главата. Разпятието буквално се вряза в тила ми и усетих как разкъсва плътта ми и стига до черепа. “Ооо, изчадие на Сатаната. И нерегламентирана икона имаш. Тук се молиш без да си плащаш. И малък иконостас си имаш, отлъчнико от правата вяра. Гадна ерес. Преди кладата, сто камшика на голо”, произнесе присъдата си дългобрадият.
В този миг се събудих. Потен. Леко травмиран от неизвестните, които ме тормозят от известно време. А голямата въпросителна е владиката г-н Николай. Човекът, според който не може да се молим в храм, чийто приходи не се вливат в касата на митрополията. Не можем да палим свещ, ако тя не е излязла от неговата свещоливница. Не можем да вярваме, ако той не позволи. Не можем да дишаме, ако въздухът не е благословен от клишетата му. Днес, пред общината се случи нещо, което лично на мен ми приличаше на представяне на нова репресивна служба наречена “Църковно Гестапо”. С лидер, пълководци и редови бойци, които кимат и маршируват, защото трябва, а не защото искат. Но бият по поръчка и изпълняват заповеди безпрекословно. А лидерът гледаше ледено, сурово, готов на всичко. Липсваше само горене на еретическа литература, анатема по неверниците и пречупване на кръста. Говореше се за имоти, за демонизиране на властта, за частен бизнес. А за вяра и надежда никой нищо не каза. Амин.
