Семейството на ЕСК: Проблемите и лошите практики в Европейските столици на културата са идентични
Много е важно местните хора в Пловдив да подкрепят проектите и да припознаят инициативата, смята Каролине Кадзиола от Монс 2015
Вярвайте в проекта, важен е, има смисъл от него и има резултати, съветва ни тя
Безкрайно важно нещо е да не предаваме ценности при политически натиск върху проекта, казва Ирена Грлегер Сегота от Риека 2020
Проект от такъв мащаб може да бъде осъществен единствено и само ако всеки пренебрегне част от своето творческо его и заработим заедно, категоричен е Вук Радулович от Нови Сад 2021
Снимки: Лина Кривошиева
Пловдив обедини Европейските столици на културата в последните дни. Заедно, над 30 представителите на бивши, настоящи и бъдещи арт центрове на Стария континент, представиха своите добри и лоши практики в реализирането на проекта. Задно приключенстваха в Пловдив. Заедно откриха специалната изложба на колегата си от Швеция Фредерих Линдегрен „Лоши практики- От гледната точка на артистичния директор” в галерия Лаутлиев в Капана. Заедно готвиха с инициативата МултиКулти в ресторант Вивалди, заедно хапнаха приготвеното. Пак заедно направиха шоколад с логото на Пловдив 2019. И най-вече, заедно работиха и бистриха как проектът Европейска столица на културата да е по- успешен, по-разпознаваем, по-безпроблемен и по-устойчив. Ролята на Балканските градове в инициативата бе един от работните панели.
Под тепето успя да разговаря с някои от гостите, посланици на своите градове. Повечето от тях бяха в Пловдив за първи път, но бързо влязоха в проблематиката около реализирането на Европейска столица на културата на местно ниво. Защото, както се оказа, че навсякъде проблемите са идентични. Като основният от тях е припознаването на проекта от страна на местните общности, политическото влияние, финансирането и европейското измерение на инициативата.
За първи път под тепетата стъпи Каролине Кадзиола, част от организацията, движела проектът ЕСК в белгийския град Монс през 2015. Събрахме се тук, в Тютюневия град, в СКЛАД и с колегите от всички ЕСК обсъждаме и дискутираме практики и обменяме опит, защото от всеки град може да бъде взаимстван подход или инициатива. ЕСК е амбициозен проект, но смятам, че той ще просъществува, защото в същността си той променя начина, по който градът преживява и възприема. Вярвайте в проекта, важен е, има смисъл от него и има резултати, препоръча Каролине Кадзиола.
Тя подчертава, че след края на 2015г., в Монс виждането за култура у хората се променя, целият град придобива друг облик, макар вече да е познат като културно средище. След ЕСК нещата бяха с различна динамика. Промяната всъщност дойде от това как хората участваха в проектите, споделяха и реализацията им. Много е важно местните хора в Пловдив да подкрепят проектите. Когато припознаеш една мисия като своя, тогава всичко вече е различно и може да съществува. Иначе, дори да имаш най-прекрасния проект, най-интересните хора, ако липсва подкрепата, тогава инициативата се обезсмисля и е много важно хора като теб, журналистите например, да показвате подкрепата си – това е същностно за успеха. И макар на тази среща, организирана сега с медиите да няма много журналисти, екипът на Пловдив 2019 съм сигурна, че работи с много медии и предоставя информация за проектите, както и работи на терен с тях. Това е дълъг и нелек процес, защото обхваща както местните хора, така и ангажирането на региона, а в случая с Пловдив 2019 и страната, но стъпките им са изцяло правилни. Заедно вървите в правилната посока, убедена е Каролине Кадзиола.
Смята, че навсякъде, процесите на подготовка и реализация на проекта се затруднява и от неизбежния баланс между политически интереси и защитаването на художествената и творческа страна, която е сърцевината на проекта. Това е проблем, който се среща във всички Европейски столици на културата – задължително е да се търси начин за намиране на баланс между очакванията на публиката, на преките участници, на местната и национална власт, на творците в екипите и на хората, които имат целта да реализират и на съдържателно и на административно ниво проекта. Но аз имам вяра в екипа на Пловдив и в самия Пловдив. А и затова са и срещите, които организираме, които наричаме срещите на фамилията на ЕСК градовете. Защото всички имаме сходни проблеми, макар и в различен контекст и споделянето на подходи води до добри резултати. Събираме се два пъти в годината в градовете, на които им предстои да бъдат столица на културата и говорим за проблемите и търсим решенията, за връзката межда града и екипа, който трябва да синтезира и осъществи всичко, допълва Каролине.
Казва, че може би най-често срещаната споделена проблематика в културните столици е осъществяването на европейското измерение и как то става интегрална част от съответния град. Защото това е в крайна сметка европейски проект. Вие сте избрани, за да осъществите една впечатляваща програма в рамките на една година, но в същото време, както казах и преди малко, необходима ви е подкрепата на местните хора, но не само като зрители, а да са същностна част от него и да участват в реализацията. Но от друга страна, ако целта е и да имате по-голям туристически поток и да увеличите показателите на посещение, то тогава ви трябват хитови имена и касови проекти. Да се намери баланс е много много трудно – високият профил на европейските проекти и работата с местната динамика на творческата среда – защото се създава изцяло нов начин за осъществяване и споделяне на култура. Това е изключително важно, защото е част наследството от и на Европейска столица на културата. Не сте тук само за една година и после изчезвате – не, хората са тук, хората искат да участват, да зная какво се случва и да са част от него. Това е важното, това е същността на проекта, сигурна е Кадзиола.
Срещнахме се и с Ирена Грлегер Сегота, част от екипа на бъдещата Европейска столица на културата през 2020- Риека.
Всяка Европейска столица на културата среща малко или много идентични трудности, всички ние се срещаме с близки казуси и можем много да научим един от друг. Имаме база за сравнение и надграждане. Затова са важни тези срещи. На тях обикновено говорим да добрите практики, но този път темата беше за лошите примери, грешките, неудачните подходи, и това се оказа много полезно за всички ни. Екипът на Пловдив 2019 е великолепен, програмата, която бяха подготвили е съдържателна и интересна и научихме за посоките, които ще се развият през 2019 г., казва Ирена Грлегер Сегота.
Градът има огромен потенциал. Това е моето първо идване в Пловдив, но виждам отлични открити градски пространства, които предлагат много възможности. Надявам се да имам възможност да бъда тук отново през 2019 г., когато да видя и реализацията на някои от проектите. Много жизнен град е, млади хора по улиците и самият факт, кодиран в мотото – много ми харесва идеята да работим заедно – това е много важно, защото е важно не само да се покажат добри и качествени културни продукти, но и да се работи с гражданите и хората да имат усещането, че са част от проекта, допълва Ирена от Риека 2020.
Казва, че възприема лошите практики и честите проблеми по-скоро като предизвикателствата, пред които се изправят повечето от екипите, които работят по проекта в Европа. Те често са идентични – как се справяме с очакванията на хората, реалното осъществяване на проектите. Тъй като това са мащабни проекти и техническото им и организационно обезпечаване е често немалък проблем. Да не забравяме политическото влияние – почти във всеки град се забелязва такова. Не можем да пропуснем и финансирането на проекта – големите амбиции, които всеки град и екип има и реалната възможност, която се дава, за да се осъществят те, невинаги съвпадат, искрена е Грлегер Сегота.
На мнение е, че политическото влияние върху инициативата е силно почти навсякъде. Има натиск и често може би нестабилност, защото подготовката отнема между 6 и 7 години и е нормално да се сменя местната и национална власти и всеки нов управник дава своя приоритет. Така е навсякъде– от Дания и Холандия до Сърбия, Хърватска, Румъния, България. Неизбежно е, но важното е, да го имаме предвид. Може би това е добрата страна, за да имаме винаги план Б. И другото безкрайно важно нещо в подобна обстановка е да не предаваме ценности. Артистичното съдържание да е основната сърцевина, която дава лицето на проекта. Екипите, които работят по осъществяването на програмата имат тази не лека задача да запазят линията на високото художествено съдържание и артистична посока на програмата и да балансират между политическото влияние, защото често политиците имат своите цели, а ние нашите. Мисля, че за момента повечето ЕСК градове и екипи са успели да защитят именно това, подчертава Ирена Грлегер Сегота.
Ние от Балканите имаме близки проблеми и предизвикателства, това е нормално, особено на ниво стратегическо планиране, участие на граждани, казва пък Вук Радулович от Нови Сад. Сръбският град ще е столица на културата през 2021. Вук не скри, че е тук за първи път и е силно впечатлен от Пловдив.
Екипът на Пловдив 2019 е млад и има сили и знание. Същото е и в Нови Сад – това носи нова енергия, неконвенционални подходи. Така през младостта и енергията се преосмисля наследството и се върви към бъдещето, хвали домакините си той. За да мине на въпроса с проблемите в инициативата.
Програмата, която Пловдив подготвя е много интересна и бидейки публичен, обществен проект е неизбежно да има и политическо влияние. Но така или иначе екипите на ЕСК не представляват никоя партия. Те имат отговорност спрямо осъществяването на проекта. Всички ние сме искрено и изцяло отдадени на развитието на града и програмата, с която е спечелил той. Работим денонощно за добри резултати. И работата в такива условия е много много трудна, защото координацията между местна власт, държавните културни институти, частните и независими културни организатори, медиите е почти непосилна. А и ние сме само хора, всеотдайни професионалисти, но сме само хора, не сме магьосници. Правим 100 % на което сме способни, но понякога е много трудно и самите ние се борим да устоим на несправедливостта в обстоятелства. Винаги има някой недоволен, независимо какво е решението което се взима. Недоволни са независимите оператори, когато се инвестира в държавен или общински културен проект или обратно. Балансът на очакванията е изключително труден и крехък, и илюзорно постижим. Проект от такъв мащаб може да бъде осъществен единствено и само ако всеки пренебрегне част от своето творческо его и заработим заедно. Само това ще остави положителната следа, е мнението на Вук Радулович от Нови Сад 2021.
Той не крие, че в Сърбия нерядко има неразбиране относно проекта, защото се смята, че титлата отива в най-красивия, заслужаващ град в държавата, градът с най-развита културна сцена, което не е същността на проекта и съответно очакванията къмпрограмата стават различни. Отбелязва, че от друга страна обвиняват него и екипа му за какво ли не – за дупките по улиците, за боклуците и други комунални проблеми, които са изцяло извън техния фокус.
Ние в момента работим по образователни проекти, по такива, които развиват партньорства и обогатяват идеите. Всичко е необходимо да се случи предварително, за да може после реализацията на проекта да бъде на високо ниво и да отговаря на целите. Но получаваме критика – то нищо не се вижда, не показвате културно съдържание. Е добре, но ние ще бъде столица на културата през 2021, подготвяме се за тогава, разкрива сходството на проблемите в подготовката на Нови Сад и Пловдив Вук.
Но допълва, че независимо от напрежението, те търсят начин да комбинират различни видове проекти. Това, което в Нови Сад се припознава като основен позитив от спечелването на титлата, е възможността за международно партньорство и сътрудничество. Връзката с Европа е това, което всеки вижда като положителна възможност в сръбския град.
Иначе въпросът за финансирането, особено на Балканите, е много важен. Липси има, но това е инвестиционен проект – инвестират се ресурси, време, знание, средства. И те във всички случаи се връщат в икономиката на града – това е доказано от всички изследвания. Всяка инвестиция в града ЕСК в следващите няколко десетилетия се връща многократно, убеден е Вук Радулович.
Цялата галерия в КАПАНА.БГ