Публичните проекти трябва да бъдат прозрачни и достъпни до широката общественост
Теодор Караколев
„Овчарката Анка“ – така стана популярна Анка Ангелова от село Антово, която на няколко пъти обжалва и забави обществени поръчки в Пловдив. Не стана ясно каква е причината и какво се целеше с обжалванията от фирмата, регистрирана на нейно име, но тя стана синоним на анонимните атаки срещу развитието на града ни.
Парадоксално обаче това развитие се оказва още по-анонимно дори от самата Анка. Множество инфраструктурни проекти за обществени пространства остават напълно анонимни и непрозрачни – както що се отнася до автори на проекти, до самия вид на тези проекти, плановете за тяхното реализиране и всякакви други важни детайли, така и що се отнася до обществени институции.
Само преди няколко дни започна „дългоочакван“, но и някак изненадващ, ремонт на сцената „Ядрото“ в Капана. Факт е, че мястото беше в много лошо състояние. Няма спор, че е положително това, че в центъра на арт-квартала на Пловдив се наливат средства. Въпросът е обаче как. Кой прави проектите? Как ще изглежда това място? Има ли изобщо архитект, някаква идея, която да стои зад този ремонт.
Изискванията за естетиката в квартала на творческите индустрии би трябвало да са високи. Ремонтът все още тече, тъй че няма как да се каже дали той е качествен или не. Анонимни остават хората, които са взели решението за вида, стила, дизайна, функционалността на тази сцена.
Ядрото е малък и скромен проект. Напълно идентична обаче е ситуацията с големите, знакови за Пловдив проекти, за града, който трябва да се представи като Европейска столица на културата след по-малко от година. Проектирането на „инженеринг“, срещу което от Камара на архитектите и много други общественици роптаят от край време, продължава да е практиката, въпреки че устойчиво дава лоши резултати – както що се отнася до естетика в града, така и що се отнася до техническо качество.
Общо взето всички публични проекти – точно тези, които трябва да са най-прозрачни, като информация и достъп до участие – се правят анонимно и без яснота кой получава поръчката. Ако изобщо някога се стигне до ремонт, кино „Космос“ ще бъде измазвано от неясно как избран изпълнител. Някакви ремонтни дейности се извършват в постоянната експозиция на Градската художествена галерия. Временната експозиция на ул. „Александър Батенберг“ (Главната) също бе ремонтирана, при това по доста странен и непрофесионален начин.
За пространството на бившия „Детмаг“ също в един момент стана ясно, че ще бъде ремонтирано. На публична пресконференция бе обявен проектантът – „Арко Студио“, с ръководител арх. Петко Костадинов, председател на Камара на архитектите – Пловдив. Конкурс, публичност и прозрачност в процедурата обаче липсваше. Обществеността и експертите видяха само един готов проект. Дали, кога, как и какво ще се изпълни, също остава само в сферата на въображението на пловдивчани.
По същия начин се случва и ремонт с една от най-култовите за пловдивското изкуство сгради – „Баня Старинна“. Какво точно се случва вътре не е ясно. Всички тези проекти само провокират въпроси, и най-лошото – въпроси постфактум, след като вече е започнало да се копае, да се събаря и кърти.
А това нежелание да се търси диалог, прозрачност и конструктивна критика от широк кръг специалисти няма да доведе до добри резултати. Обидният пример с ремонта на постоянната експозиция на ГХГ – Пловдив е факт, който може да се приеме за допусната грешка. Проблемът е, че работата продължава по същия начин и едва ли резултатите ще бъдат много по-добри, освен ако публичните проекти наистина не станат публично достояние.
