Най-уязвими към замърсения въздух са хората с хронични заболявания, малките деца и бременните жени

Доц. д-р Владимир Ходжев, началник на Клиника по пневмология и фтизиатрия към УМБАЛ “Свети Георги” – Пловдив за връзката на замърсения въздух с фини прахови частици с респираторните заболявания и препоръки към уязвимите групи хора:

Има ли пациенти с респираторни оплаквания след последните два пожара тази седмица?

 В момента нямаме такива пациенти.

Какви симптоми може да предизвика излагането на мръсен въздух?

Излагането на мръсен въздух може да доведе до раздразнение на горните дихателни пътища, до кашлица, отхрачване и поява на задух.

Кои групи от хора са най -уязвими към мръсния въздух? 

Това са пациентите с хронични заболявания, най-вече белодробни, но също така сърдечно-съдови и други. Уязвими са също малките деца и бременните жени, т.е. спектърът на хората, които могат да бъдат засегнати, е доста широк. 

Какви заболявания на дихателната система могат да се обострят или причинят от мръсен въздух?

Мръсният въздух може да обостри състоянието на пациентите с бронхиална астма и те да получат пристъп. Също така, застрашени са и хора с хронична обструктивна белодробна болест, която се характеризира с ограничение на въздушния поток в дихателните пътища, както и тези с хронични белодробни заболявания, фибрози и други. Това са и рисковите групи хора при ситуации със замърсен въздух.

Как можем да защитим себе си и семействата си от негативното въздействие на мръсния въздух? 

В момента не е време за разходка навън. Препоръчвам пациентите с тези хронични заболявания да не напускат дома и да затворят прозорците. Ако има неотложна необходимост от напускане на дома, да се носят маски. 

Какво  още може да препоръчате на хората като поведение в такива ситуации? 

Освен да стоят вкъщи, да носят маски при неотложна необходимост от излизане навън, а също така и да носят в себе си своите инхалатори, за да имат възможност при необходимост да направят допълнителни впръсквания с тях. 

Има ли конкретни препоръки за хора с астма или хронични обструктивни белодробни заболявания (ХОББ) при високи нива на замърсяване на въздуха? 

Хората с астма и хронични белодробни заболявания имат предписана терапия, така наречения “спасителен медикамент” – да го носят със себе си и при поява на симптоми да могат да реагират. В тези дни, пациентите трябва да бъдат много стриктни в приемането на предписаната им терапия. 

Какви тестове и изследвания могат да се направят, за да се оцени въздействието на мръсния въздух върху здравето на белите дробове? 

Здравето на дробовете, с редки изключения, не се повлиява само от еднократно излагане на повишени фини прахови частици, защото в момента това, което се случва е увеличение на броя на фини прахови частици. Последствия върху белите другове има, когато системно се излага човешкият организъм на тяхното въздействие. По принцип, оценката на белите дробове се осъществява с изследване на дишането, т.нар. “спирометрия” и други функционални тестове.

Каква е връзката между мръсния въздух и увеличената заболеваемост от рак на белите дробове?

По принцип, замърсеният въздух е един от рисковите фактори (наред с тютюнопушенето) за възникване на рак на белите дробове. Но тютюнопушенето си остава основният причинен фактор за карцином на белите другове в България, който е номер едно от всички карциноми у нас по честота на разпространение. 

Каква е ролята на маските и въздухопречиствателите в защитата от мръсния въздух?

Маските намаляват проникването на частиците от замърсения въздух в белите другове, въпреки че това не може да бъде на 100 % и затова съветът ми е да не се излиза навън. Разбира се, различните въздухопречистватели имат позитивна роля, но там ефектът е във връзка с различните модели на апаратите. 

Какво да направим в случай на остра респираторна реакция, предизвикана от замърсен въздух?

Ако възникне такава реакция, най-добре е пациентите да се обърнат към лекар или спешен център. 

Доц. д-р Владимир Ходжев, началник на Клиника по пневмология и фтизиатрия към УМБАЛ “Свети Георги” – Пловдив, има публикувани над 100 статии и научни съобщения у нас и в чужбина, както и множество участия в учебници, ръководства, монографии и консенсуси. Той е член на Еuropean Respiratory Society и American Thoracic Society. От 1992 г. е член на Българското дружество по белодробни болести, от 2010 г. е член на неговия Управителен съвет, а от 2019 г. до 2022 г.е председател на Управителния съвет.