"Завръщането" открадна титлите за главна мъжка роля, най-добър режисьор и операторско майсторство
Паулина Гегова
Сагата на Лео Ди Каприо и Оскарите най-после стигна своя край, след цели 25 години. Сериозно, има ли по-дълъг "сериал" от този? "Приятели" – 10 години, "Малкълм" – пак горе долу толкова, "Женени с деца" – малко повече, "Дързост и красота"… него по-добре да не го даваме за пример.
Леонардо със сигурност е красив и дързък в играта си, но доста ощетен. Или по-улично казано – актьорът бе прецакан не веднъж или два пъти. Сега, на 88-мите награди, най-накрая грабна така бленуваната статуетка за главна мъжка роля. Реакцията му не беше това, което се очакваше и нищо чудно. След толкова отхвърляния, на човек му идва до гуша. Самата аз се учудих, че дори присъстваше на номинациите. Представях си го у дома, по анцуг пред телевизора, с чаша бърбън в ръка, иронизиращ гилдията, както и себе си. Но не! Той беше там, изтупан и елегантен, приемащ наградата със сдържана усмивка и кой знае какви мисли в главата.
Не е тайна за никого, че Холивудската асоциация не харесва особено много Ди Каприо. Защо никой не казва, но може да предполагаме. В интерес на истината, Лео имаше много по-добри представяния от ролята си в The revenant. "Авиаторът", "Бандите на Ню Йорк" и "Вълкът от Уолстрийт" бяха диамантите в кариерата му, но те не окичиха главата му със златна корона. Тази година конкуренцията бе жестока в лицето на Еди Редмейн с изпълнението му във филма "Момичето от Дания" и предполагах, че на Лео пак ще му се размине. Да, ама не! Въпросът, който ме боцка, обаче е, дали това не бе отбиване на номера? Награден, защото гилдията имаше да "изкупва стари грехове". Често съм се шегувала, че артистът няма да вземе Оскар чак до старини, когато ще му го връчат за цялостен принос към киното. Също смятах, че ако все пак го вземе по-рано, ще го върне както, на времето, постъпи великият Марлон Брандо.
Е, изненадите нямат край! Лео сигурно е повече от щастлив и черпи с меча кръв. След два часа екранно пъшкане, дране на дивеч, ядене на сурови вътрешности и битки с индианци, едно такова пиршество е повече от логично. Ако не друго, разбрахме, че освен талантлив, Леонардо е и имунизиран от гнусливост.
Не ме разбирайте погрешно. Изобщо не принизявам майсторството му в "Завръщането". Просто смятам, а и не само аз, че не това бе неговият момент. Той отмина както споменахме, вече няколко пъти. Но ако не друго, любимият на поколения, актьор получи трибуна, от която да засегне много по-важни теми, като отношението ни към планетата. Природозащитникът си държи на своето. Защо да не се възползва от предоставения му шанс? Все пак, не се знае кога отново ще го сполети. Може би след още 25 години. В крайна сметка, една сага винаги се нуждае от продължение…
