Сърца, които не принадлежат на една страна, а на целия свят

Ние не пътешестваме, защото нямаме място, на което да се приберем.  Домът ни е колата ни, така че ние сме си винаги вкъщи. Просто изследваме задния си двор

Днешните ни герои открихме в artnewscafe, работещи над сайта си. Кром и Валеа не са туристи, нито пък пътешественици – те просто живеят в кола, а задният им двор е цялата земя. От февруари до сега не се спират за дълго на едно място, освен за 60 дена в Хърватия, където Кром е бил в затвора. Историята на две свободни от задълженията души. На хора, чиито планове за живота са просто да бъдат щастливи. Трудно ни е да си го представим с нашето ежедневие, но такива хора съществуват и то доста успешно.Тук са от дни, но пишат имената си на кирилица, носят джапанки през декември, а ключът за дома им стои на най-сигурното място – до сърцето. 

Били ли сте досега в България?

К: Аз да, преди 8 години и останах за около 20-25 дена в Гоце Делчев.

Как се научихте толкова бързо да пишете на български?

Обичам да общувам и комуникирам с хората, така че първото нещо, което научавам винаги е езикът. 

Да започнем от началото – как се запознахте двамата?

Запознахме се в Бразилия. Тя дойде като доброволец в университета, а този февруари аз ? отидох на гости в Берлин. Седмица по-късно наехме кола и започнахме пътуването. 

Кои държави сте посетили от тогава до сега?

Ох.. Имаме карта в сайта си. Полша, Унгария, Чехия , Хърватия, Сърбия, Босна, Румъния и сега сме в България. 

Разкажи ни за най-интересната история, която се преживели до сега.

Най-интересното е, когато бях в затвора за 61 дена. Дори днес получхме писмо от адвоката ми, че делото е било нулирано, но все пак трябваше да прекарам цялото това време зад решетките. Има едно място между Хърватия и Сърбия, което наричаме Либерланд. Не принадлежи на нито една от двете страни. Два пъти съм бил там и двата пъти ме отвлякоха хърватските полицаи. Наричам го така, защото ако открадна нещо и полицията ме хване, то тогава е арест, но полиция да ме золви, на територия, която не е тяхна – това го наричам отвличане. Първия път избягах в една река и се наложи трима полицаи да ме качат в лодката, ако гледате видеото много ще се смеете.

А тя какво правеше през това време?

Тя беше моята най-голяма подкрепа. Пращаше ми пари за храна всяка седмица, защото храната в затвора е просто ужасна. 

Как решихте да дойдете пак до България?

Когато живееш в кола трябва да се съобразяваш с времето. Сега е зима, така че се местим на юг. 

А  как избрахте Пловдив?

Разбрахме, че това е един от най-старите градове на света, освен това тя има приятелка тук, а на всичкото от горе и колата ни се развали. Много неща ни насочиха насам. 

Как намирате града?

Обичам града и обичам България. От както сме тук получаваме само и единствено добро отношение. Полицията никога не ни е правила проблем, дори и просто защото съм черен. До колкото разбрах Пловдив е избран за Европейска столица на културата за 2019 и виждам защо. 

Какво е да си пътешественик? 

Не се виждам като пътешественик, защото този тип хора имат дом, в който да се върнат. Ето, ти си от Пловдив – пътуваш 5 дена, 5 седмици, 5 месеца, но ще се върнеш тук. Ние не пътешестваме, защото нямаме място, на което да се приберем.  Домът ни е колата ни, така че ние сме си винаги вкъщи. Просто изследваме задния си двор…

Целия разговор с Кром и повече снимки можете да видите в КАПАНА.БГ