Заложени са големи капиталови разходи, но не знаем дали ще са за самолети или за спортни зали
Георги Ангелов, старши икономист в „Отворено общество“, интервю на Надя Петрова
– Г-н Ангелов, какви са впечатленията ви от проектобюджета за 2016 г.? Ще имаме ли растеж или застой, а може би връщане?
– Все още не мога да отговоря на този въпрос поради факта, че голяма част от средствата в бюджета са заложени за капиталови разходи и инвестиции. Това по принцип е добре, но не знаем все още за какви точно проекти и програми ще се използват средствата.
– Акцентира се върху образованието и инфраструктурата …
– За образованието наистина има повече средства. Но въпросът е, че има около 1.8 млрд. лв. като капиталови разходи, а не е записано кои ведомства ще ги харчат и по кои проекти. От тази гледна точка няма как да преценим доколкото те ще допринесат за икономиката. Едно е да се закупят самолети, друго е да се строят магистрали , трето е да се строят болници и спортни зали. Мога да кажа, че 2016 г. ще е на инвестициите, но не знаем какви точно инвестиции. Може би, когато бюджетът влезе в парламента, ще имаме повече информация. Сега чуваме най-различни коментари. Министърът на транспорта казва, че ще дава на БДЖ, министърът на регионалното развитие – че ще строи магистрала „Хемус“, министърът на отбраната – че ще купува нови самолети… И т.н. На този етап знаем само, че ще има много пари за инвестиции, но не знаем как ще се реализират.
– От това, което до момента се знае, става ясно, че работещите и работодателите ще са засегнати от увеличението на минималните осигурителни прагове и на минималната работна заплата. Освен това ще се вдигне акцизът на цигарите и битовата газ. Какво ще се случи с доходите на населението, според вас?
– Всъщност, бюджетът се базира на това, че следващата година ще има ускорение на икономическия растеж – повече работни места и повече приходи. От тази гледна точка по-скоро се прогнозира подобрение и на средните заплати. Разбира се, ще има и увеличение на пенсиите. Но най-вече се акцентира на увеличението на доходите на работещите и приходите на фирмите. Прогнозата, че ще има по-голяма икономическа активност.
– Откъде ще дойде това икономическо оживление?
– Основното, което тегли българската икономика през последната година е, че Европейският съюз лека-полека започва да излиза от кризата. Еврозоната знаем, че няколко години беше в тежка криза, дори се питахме дали тя няма да се разпадне. Сега вече това започна да се преодолява и икономическият растеж в ЕС се възвръща.
– А бежанците ще допринесат ли за него или обратно?
– В по-средносрочен план, по-скоро – да, защото в Германия например има дефицит на работна ръка. Но все пак трябва да имаме предвид, че преди да могат да се интегрират на пазара на труда, бежанците трябва да усвоят местния език, да си уредят живота. Затова в краткосрочен план ще има негативен ефект, защото в първите месеци те ще получават социални помощи, докато си намерят работа. Първоначално в тези страни ще има повече социални разходи. Но това не касае България, тъй като бежанците практически много бързо намират пътя към Северна и Западна Европа. Това е така и за Румъния, Гърция и въобще Балканите.
– Виждате ли в бюджета знаци за реформи в секторите, които са като черни дупки в харченето на пари?
– На този етап не можем да кажем, че имаме някакви особено големи основания да очакваме реформи, въпреки, че обещания има. В съдебната система, в МВР… Тези неща ги слушаме всяка година и те се говорят преди разпределянето на бюджета. Според мен първо трябва да се направят реформи, а после да се дават пари. Както се случи при образованието. Имаме нов закон за образованието, имаме стратегия и концепция за висшето образование. Там е съвсем нормално да се дават повече средства, защото виждаме, че реформата се движи. Но при МВР, съдебната система, здравеопазването не виждаме нищо. А и реално в момента даваме пари поради липсата на реформа. Не е продуктивно, тези пари просто се губят.
– Отляво имаше атаки към бюджета, че влизаме в гръцкия сценарий заради поетите дългове. Има ли такава опасност?-
– Ами, всъщност, при бюджета за 2016-а има известно подобрение на съотношението дълг/БВП. За догодина се предвижда то да е 28.9%, а миналата година се очакваше сравнително голям дефицит през следващите 3 години. Но дефицитът се сви. Трябва да направим още една стъпка и следващата година да имаме намаление на дълговото бреме.
– Стига приходната част да се изпълни …
– Там са големите резерви, защото знаем, че тази година приходната част се изпълнява много добре. Тоест, имаме резерви, които ще се увеличат, ако очакваният растеж в ЕС се случи. Винаги е по-лесно да се намалява дефицита, когато приходите растат. Но се изискват концентрирани усилия, за да се събират приходите. У нас ако няма дисциплина, се намират вратички.
– Общините ще получат ли по-голяма автономия?
– Не бих казал, че през следващата година нещо ще се промени. Знаете, имаше предложение общините да могат да увеличат с 2% данъка върху дохода, но самите общини нямаха желание за това. Особено преди избори. Така че, възможността отпадна, а беше единствената предложена мярка.
– Правилно ли е обобщението, че въпреки по-високите осигуровки догодина и увеличената цена на битова газ и цигари, с очаквания растеж в ЕС и усвояването на средства от еврофондовете, би трябвало доходите ни да се увеличат. Така ли е?
– Да, това е прогнозата, на която се базира целият бюджет – домакинствата да получават повече доходи и икономиката да е по-силна.
– Вие лично вярвате ли на това?
– За момента изглежда реалистично. Всичко ще зависи от това как ще се развива европейската икономика, защото ние нямаме вътрешни двигатели за икономически растеж. Това, което ни тегли, е възстановяването на европейската икономика. Но трябва да търсим и вътрешни източници на растеж и това е предизвикателството. Да намерим стимули и местните фирми да растат, а не само да разчитаме на износа.
