Първият обществен дебат за бъдещето на градската зона събра десетки, генерира енергия и идеи
Трябва да се направи стимулативна система за собствениците на архитектурни паметници
Арх. Чакъров: Култура се налага, не се прави само с убеждения
Поискаха администрацията да откупи 2-3 склада, за да направи центрове за култура
Дискусията без негативизъм и знак, че хората искат да участват в процесите. И могат да помогнат
Иво Дернев
Първото обсъждане за бъдещето на Тютюневия град се състоя при огромен интерес тази вечер. Десетки граждани, архитекти, културни оператори, хора на изкуството се събраха в голямата конферентна зала на Дома на културата, за да обменят идеи в организираната от фондация Пловдив 2019 дискусия за развитието на така ценната градска зона. Там бяха и някои от собственици на имоти в рамките на ансамбловия културен паметник, които имат интерес мъртвият в момента бивш център на пловдивската тютюнева индустрия да оживее. Именно Тютюневия град е един от основните акценти в програмата на Пловдив- Европейска столица на културата, но да се реализира амбициозният проект е нужна изключителна сплав от община, общински съвет и институции като НИНКН, притежатели на складове, професионалните гилдии и гражданското общество. Именно наченки на забъркването на тази иначе сложна амалгама се появиха на днешното събитие, което е достатъчен повод за ентусиазъм, стига инерцията в тази посока да продължи и дори да се позасили.
Модераторите от фондацията дадоха думата на пловдивските архитекти да покажат и да разкажат за добрите европейски примери в тази посока- съживяване на изоставени и изключително знакови и красиви индустриални зони. А примери в това отношение много. С различни похвати различни общини са намерили решения как да реализират своите проекти. Въпросът е как идеите да бъдат приложени на наша територия, при напълно разнородна и изцяло частна собственост, с откровени желания от страна на администрацията на направи нещо в тази посока и още по-осезаема гражданска и браншова енергия това да се случи.
Един от важните въпроси вече явно е решен. А именно- изясняване на собствеността на всички тютюневи складове. До преди няколко години той бе напълно неясен, тъй като собствениците бяха обвити от гъста мъгла. Сега не е така. Всички те ще участват в следващата среща по темата към края на октомври. За да се установи какви точно са намеренията им и как може да бъде привлечен интереса им така, че изключителните сгради останат изключителни сгради, а не техни копия или стъклени ковчези. Това е и основният проблем пред Фондацията, общината и обществото- как да бъдат мотивирани частниците да участват в процеса, но с отношение към архитектурата, а не с идея за бърза печалба. Която трудно би била реализирана, тъй като все пак складовете имат статут на групов културен паметник. Очевидно идеята на някои от тях е обаче да оставят великолепните стари индустриални постройки да рухнат с времето, а на тяхно място да се появят нови модерни билдинги. За щастие, има и такива, за които интересът е съвсем друг. А именно- запазване на автентичността на квартала. Един от тях бе в залата- бизнесменът Иван Ботушаров, който не е пипнал дори детайл от фасадата на склада, в който днес се помещава мебелен магазин Галеро, не го е сторил и с вътрешната част.
Както стана ясно още преди време, тютюневите складове са попаднали в нов списък като паметници на културата, но решението за това отлежава вече повече от година на някое от бюрата в НИНКН в столицата.
Основният проблем, който трябва да се реши, е спасение и идентичност на средата. Там нищо не е защитено. Същото очевидно се отнася и за улица Иван Вазов, където палатите на богатите пловдивчани в миналото се превърнаха в магазини за обувки, каза арх. Величко Куртев. Много от собствениците на паметници на културата искат да се освободят от тях и статута им. Основното в случая е да се обединим около идеята складовете да бъдат вписани като такива, за да ги защитим. Но и това не е гаранция. Примерът е пресен- сградата на АМТИИ на Съборна. Най-важното е да започнем да обичаме старите сгради и да имаме отношение към тях. За най-красивия склад например- този на Кудоглу, имаше проект за пълното му събаряне и вдигане на дубликат. И той бе приет. За щастие, тогава зам.-министър на културата бе Тодор Чобанов и той спря това, разкри арх. Вили Раева.
Каква трябва да е функцията на тези сгради, за да мотивираме собствениците да ги запазят като културни паметници, появи се въпрос. Възможен отговор можем да потърсим в IT индустрията, която става все по-активна и инвестиционна в града. Около това се обединиха младите хора, които участваха в дискусията. Така се роди и идеята на следващия дебат по темата да бъдат поканени и представители на такива компании, които биха имали интерес да инвестират в дългосрочни наеми в такива стари сгради, за да се осигури устойчивост на проекта. Това е най-скоростното решение според Атанас Денчев и Павел Начев например.
Добрият пример на инвеститор в Тютюневия град Иван Ботушаров разкри собствения си опит. Той е един от хората, които са купували складовете от Булгартабак навремето. След като разбрах, че съм собственик на паметник на културата, реших да се отнеса с вниманието, което той заслужава. За фасадата бях наясно- трябва да я запазим. Не бях сигурен за вътрешната част. Но след обследване се оказа, че тя е напълно здрава и решихме да запазим всичко автентично. Добре е, че ще ни съберете всички собственици, много от тях мислят като мен.Е, има и такива, които чакат сградите им да паднат. Има обаче и реституирани складове, в които има по над 20 собственика, без новите им разклонения. Там ще е сложно, обясни Ботушаров. Да, поздравявам ви за направеното, заслужавате адмирации, но бизнесът ви не върви. Защото Тютюневия град е мъртъв, стана от мястото си с микрофон в ръка арх. Петко Костадинов. Неговото мнение се различаваше коренно на почти всички представители на архитектурната гилдия в залата. Той попита към какво е тази носталгия- към тежкия труд на хората в складовете ли. Храним се с илюзии. Трябва да се съобразим с икономическата обстановка. Трябва да се работи по устройствения план, който да съхрани характера на квартала, но да се даде и свобода за инвестиции. Не всички сгради са за спасение. Има и такива, които нямат стойност, като новата база на Булгартабак, подчерта арх. Костадинов. Колегите му обаче се разграничиха от думите му.
Филип от Германия даде пример с родния си град, в който има стара широка индустриална зона. Която е била запустяла, но в момента кипи от живот. Има много ателиета, барове, клубове. Притегателното за бизнеса е архитектурата на пространството. А собствениците на имотите се стараят да го разработят. В началото, за да привлекат интереса, даваха на много нисък наем помещения на креативни индустрии, които съживиха зоната, а така бяха докарани сериозни инвеститори, обясни младият германец.
Пред всички в залата стана и собственик на два имота в района на Тютюневия град, който подчерта, че зоната е превърната в кочина и никой не прави нищо по въпроса. Абсолютна незаинтересованост от страна на институциите. Имам цяла папка със сигнали и писма към район Централен, но никой не ми обръща внимание, каза той. Запознайте ни с проблемите, ние ще ви бъдем посредник, обеща му Светлана Куюмджиева от Пловдив 2019.
Дайте да си отговорим на основния въпрос: Какво точно очакваме да се случи там? Да, Тютюневия град е прекрасен, но хайде да сложим точно въпроса. Има ли някой визия как да се развие пространството. Защото на срещата със собствениците трябва да им дадете оферта, стрелна в десетката Катрин Сариева. Отговорът от Фондацията бе, че работи върху съдържанието на програмата за Тютюневия град. Тук изплува и другият най-важен акцент- къде е общината в казуса. Според възрастен архитект трябва да се върви от общото към частното, а общото е устройственият план и урбанизацията на зоната. Каква е визията за обезщетяването на собственици ако се мине на вариант с изкупуване на складове от тях. В момента инвестираме толкова много средства в поддържане на имота. Плащаме огромни местни данъци и такси. Но сме близо 15- 20 души собственици. Нещата са неясни, каза наследник на част от тютюнев склад. Общинският съвет да е страна в решаване на въпросите в този проект, а не администрацията, посъветва зам.-омбудсманът Наташа Церева.
Тук сме се събрали да правим сватба в чужд двор. Как става това? С преговори. Но те са в прерогативите на общината, каза арх. Робърт Чакъров. Той заложи тезата, че със собствениците може да се седне на масата за дискусия само с предложения за различни местни данъци и такси, на които подлежат заради имотите си. Отнася се за всички паметници на културата в Пловдив.Трябва да се направи стимулативна система. Защото иначе като реновират сградите си, стопаните им освен, че продължават да плащат данък сгради, се натоварват и с данък смет. Култура се налага, не се прави само с убеждения. Така е в белия свят. Защо Виена изглежда така. Защото собственик на паметник на културата има преференции, на него му се помага. Тук не е така. Като искаме нещо да правим, трябва и да дадем. Колкото до Паметници на културата- те са институт, а не институция. Казват „Не трябва така”, но не казват „Как трябва”, каза той.
Художникът Емил Миразчиев също подчерта, че Тютюневия град и вдъхването на живот в него е изключителен приоритет на общината. И заяви, че администрацията трябва да откупи 2-3 склада, за да направи центрове за култура. Какви са законовите рамки на това място. Нека общината направи така, че сградите в него да станат паметници на културата, заяви друга участничка в дискусията. Под тепето пък попита единствено къде е Главният архитект на града и има ли въобще такъв човек в администрацията, защото май никой не знае какво прави, а и не го е виждал на подобни ключови за града ни събития. Направихме го с идеята да дадем ясен сигнал към администрацията, че таи длъжност не е проформа, а човекът, който я е поел трябва да е там, на мястото си и да върши работа, а не да потъва в пълна анонимност и да страни от казусите и проблемите, тъй като е по-лесно.
Арх. Богданов, който работи по градоустройствения план, заяви категорично, че се запазва всеки един от складовете. Документът обаче също отлежава на нечие бюро в НИНКН и чака за съгласуване. Не се събарят, не се надграждат, не се престрояват складове. Странното обаче е, че не можахме да върнем статуса на склада на Кудоглу, който италианци искат да съборят и на негово място да вдигнат 10-11 етажна сграда, каза той.
Резултатът от дискусията е, че се върви в права линия. Че всички са на едно мнение- Тютюневия град трябва да запази същността и облика си, трябва да заживее отново и трябва да се превърне в привлекателно място за култура, а защо не и бизнес. Че трябва да бъде актуализиран списъка с Паметниците на културата в Пловдив. Че общината трябва да действа твърдо на моменти, в други да търси решения чрез дългосрочни политики с промени на наредби, с диалогичност и иновативност в решенията. Но най-важното бе, че нямаше негативизъм. И че гилдиите и браншовете искат да участват в процесите в града, като това право им бе дадено тази вечер. Надяваме се това продължи.
Благодарим на организаторите и на всички участници