Публикувана в A la Une, City breaking, Non classé, Ришар Бейон
Пловдив е вторият по големина град в България, разположен от двете страни на река Марица, река, позната на французите от песента на Силви Вартан за нея. Разположен на 135 км югоизточно от София, столицата на България, Пловдив е смесица от всички щастливи и славни дни, нещастия и други белези на своята история.
Някога люлка на траките, изискан народ от Античността, след това заселен от римляните, той става османски и мюсюлмански град, а след това и православен преди да навлезе в съветския си период. С толкова много история в него, Пловдив съвместява архитектурни парадокси, без обаче да губи своя чар, целият окъпан в някакво безгрижие по гръцки, както непосредствените му съседи. Той е един вид врата на южната част на Балканите.
Това е най-старият град в Европа, в който са се заселвали народи още 6000 година преди Христа. Известен като града на седемте тепетата, въпреки, че днес са останали само шест, Пловдив е бил свидетел на сменящи се цивилизации. И безспорно, поради тази невероятно богата история и наследство, Пловдив, вторият по големина и население град в България, е избран за Европейска столица на културата 2019.
Центърът на град Пловдив е разделен на три основни части. Има, разбира се, нов или съвременен град, пресичан от пътища и артерии, през които минава основното движение на превозни средства. Това е и мястото с най-големи градски и архитектурни доказателства за времето на Сталин и Съветския съюз. Сурови сгради, колективни жилищни комплекси, но също и паркове и градини, са разпространени в смесица от зеленина и от бетон. Този град е смирен и трудолюбив, без съмнение оцветен с „Осталгия*“.
Тук-там, все още има музей на антики, останки от византийска църква, или напълно покрит пешеходен мост с търговски обекти, който пресича Марица.
Но сърцето на града е най-старата част на града със „Старинния Пловдив“, или по-скоро Старинния Пловдив на две тепета. Добре дошли в квартал Капана, наречен на английски „The Trap“ (капана: заб. на редакцията) долната част на града, в по-голямата си част оживена пешеходна зона. Това е дълга улица, която криволичи под защитната сянка на двойна редица от дър
вета по краищата, има много малки магазинчета, кафенета – барове с приветливи тераси (може би това е капана), а в средата на улицата, пролетен занаятчийски панаир (само през пролетта), в който участват занаятчии, художници и творци за радост на зрителите.
Пловдив се разкрива постепенно, докато се движим по стръмните пешеходни улици, което ни кара да кажем, че изкачването по един хълм ни връща назад във времето. Тук, турско кафе в стара джамия, там – останките от Римския стадион, където спортисти и гладиатори са изнасяли представлението си. Следват извивките на римските руини, удивително добре запазени, правим скок в бъдещето с много западни търговски пасажи, кафе-ресторанти по тайните тераси, почти лични, където времето е спряло.
Но най-доброто тепърва предстои, когато се качвахме по стръмните склонове, дори много стръмни на Старинния Пловдив. Калдъръмени улички, хаотично разположени в нищото, но с определен чар. Къщи на майстори, господари и богати османски търговци, често с големи терасовидни градини. Цветни къщи по етажи, всички облицовани с дърво и украсени с множество прозорци и щори, за се гледа незабелязано.
След посещение на тези къщи на майстори, човек разбира какъв е бил животът на тези миниатюрни дворове. Свидетели сме на живота на обществения мъж, който се е провеждал на определен етаж, на този, където семейството е имало правото на гражданство, а също и ниши, където някои фаворитки са имали право единствено да служат на своя господаря и любовник.
И накрая, тук е античният театър, построен в края на първото и началото на второто хилядолетие сл. Хр. Той доминира в южната част на Пловдив и гледа към планината Родопи.
Построен по време на царуването на император Траян, там са се провеждали гладиаторски борби и ловни игри пред 6000 зрители. Реставриран е през 1981 г., днес може да побере само 3500, но той е намерил своето място в културните програми на Прекрасния Пловдив.
Така успяваме по-добре да разберем избора на Пловдив за Европейска столица на културата през 2019 г., което потвърждава и мотото на града: „Пловдив, древен и вечен“.
© Ришар Бейон.
*Осталгия: неологизъм, даден от някои бивши източногерманци по носталгията за живота в съветския блок на социална държава.
