Пловдив – като двуликия Янус*

Димитър Герганов

Бюрократите в Брюксел се стараят много. Усърдието им стига до там, че вече всички знаем какво е необходимо на кокошката, прасето и прочее живинки да бъдат „щастливи” преди да поемат към нашата трапеза. Нищо не казват обаче за човека!  Какво му трябва – покрив над главата, семейство, парички и току-виж животът се изтърколил приятно. А какво му трябва на града? И що за животно е това – жив дишащ организъм или механичен сбор от сгради, улици и подземна инфраструктура?

     Казват, че когато се основава град първо се гледа локацията, впрочем същото се отнася и за кръчма, магазин и какъвто там търговски обект. Към място Пловдив го докарва – важен балкански кръстопът на час път от столицата, на няколко часа от две морета и на половин ден от мегаполиса Истанбул. И като климат сме добре – екстремните температури рядко продължават повече от няколко седмици в годината, влажността е умерена, а неприятните ветрове са рядкост. Разполагаме с река, която впрочем не използваме по никакъв начин освен като развъдник на комари и пет тепета – някога са били с две повече, но това е друга бира. И история сме си завъдили хилядолетна, и съответните артефакти, много от които любезно чакат, да бъдат изровени и експонирани. Даже и хора си имаме. Щастливи ли са обаче?

     От една страна щастието е индивидуална категория, от друга в голяма степен зависи от качеството на обитаваната среда. Не може да се отрече, че разполагаме с най-хубавата пешеходна Главна улица в страната и най-добрият Гребен канал, новите пеещи фонтани са изключителни, Капана лека-полека се възражда, десетки километри велоалеи чакат последния слой асфалт… Не сме лишени и от известни недоразумения като кръговото на Водната палата, „миниатюрата” на стълбите на „Каменица”… Състоянието на Стария град пък може да се определи като позор с неговите паднали и напукани къщи и зле нареден паваж. Работното време на музеите там е до 17 ч., меко казано странен факт за град с претенции на туристически, а персоналът от отегчени лелки не се нуждае от коментар.

     А защо ли са така кисели? „Икономиката, глупако”! – прозря Бил Клинтън и тези две думи сякаш казват всичко. Състоянието на пловдивската икономика може да се сравни с жизнените показатели на куцукащ пенсионер по болест. Отвъд официалната статистика за заетост и среден доход  виждаме, преобладаващо зле платени работни места, обслужвани от зомбирани хорица. Как ви звучи 10 часов работен ден с възнаграждение около или малко над минималното и почивен ден в неделя! Поне десетина магазина на Главната търсят продавачки и злите езици говорят, че тези места стояли незаети от година. Защо ли? Българският капиталист е алчен – ще кажат борците за социална правда! Нищо подобно – положението със заплащането в чуждите търговски вериги е абсолютно същото! Ами така прехвалената индустриална зона „Тракия”, където в немалко от производствата се трудят за 360 лева на смени?

      Хайде да приемем, че тези хора не са учили или не притежават специфични умения. За едни ще е вярно, за други не. Какви са така наречените „качествени” работни места? Държавната и общинска администрация ще пропуснем, защото там позициите са ограничени и не могат да изхранят цял град. Накратко за тях можем да отбележим с известни изключения – колкото им парите, толкова и им работата! Застрахователни агенти и брокери на недвижими имоти? Само названията звучат гордо – работата е на процент и зависи от индивидуалните умения да „продаваш” често излишни услуги на и без това обоселият среден пловдивчанин. Дилър на бързи кредити, телефонист в колцентър? За първото се иска безскрупулност, за второто чужди езици – заплащането достига 600-800 лева в добрия случай, а работата се отличава с вдъхновяващо еднообразие!

     Пловдивският бизнес търси още програмисти, инженери  и международни шофьори, а съответното предлагане започва да липсва. Създаването на такива кадри особено за първите две професии изисква години обучение, а и няма никаква гаранция, че ще поискат да останат в града. Да сме Европейска столица на културата е прекрасно, ала целият бъдещ календар ще се нуждае от публика, а тя както е известно се състои от хора. Дали тези, които едва успяват да си покрият сметките и да се нахранят, ще бъдат толкова ентусиазирани или ще заложат на „кварталната култура”? Защото вече има такава – невзрачни капанчета с евтин алкохол и беседки, където разцъкват бира от PVC. Бистри се политика, обсъждат се сериали и се чертаят грандиозни планове, които винаги започват с утре и завършват на същото място вечерта!

    Лечението? Туризъм, предприемачество, образование… Няма да стане веднага, но все някога трябва да се започне. Твърди се, че Пловдив е бил посетен от над 600 000 туристи през 2014 г. При малко над 4 000 легла в града излиза, че натоварването на базата е било 50%, цифра която искрено би зарадвала всеки хотелиер. Започване на собствен бизнес – да, но нека е различен от кафене или магазин – първите и последни идеи, които хрумват в масовия случай. Мислене насочено към образованието като процес и необходимост през целия живот, а не за 4-5 години на студентската банка.

      Иначе, парите на са всичко. Така е. Има любов и Пеещите фонтани. Говори се, че снощи там е била забелязана Мария-Антоанета да раздава пасти!

    * Янус – римски бог с две лица символ на двуличие или двузначие. Отговаря за женитбите, ражданията и жътвата.