Археолози откриха донжон на Небет тепе

Владетелското жилище е било над известното водохранилище

Румен и Росен Иванови: Абсурдно е да се строи на хълма

След няколко дни в Пловдив предстои едно изключително важно обществено обсъждане.
Това за Небет тепе. Казус, който разбуни средите на историци, археолози и архитекти, които застанаха против решението на общината там да бъдат строени атракции. Обсъждането ще се състои на 27 март, затова Под тепето намери една по-различна гледна точка. Тази на двама от най-дейните археолози в града- братята Румен и Росен Иванови. Специалистите съвсем скоро са стигнали до едно голямо откритие, което решиха да споделят за читателите на Под тепето.
До този момент, никъде, никога не е споменавано официално, че в Пловдив, е имало замък. Това е така, защото е нямало никакви доказателства. До сега. Когато двамата братя след обстойно проучване откриват, че на Небет тепе се е простирал каменен дворец. Преди няколко дни излезе тяхната научна статия по темата, прочетена от колегите им, които са изумени, но и много щастливи от точното откритие.
В България има общо около 15 замъка, като най-близкият е Асеновата крепост. Разликата между замъците в Западна Европа и тези по нашите земи е, че онези са се строяли някъде в полето, на висок хълм, а тук замъкът е вътре и е част от града. По времето на Юстиниан Трихълмието е оградено с крепостна стена. Някъде края на 12 век малка част от Трихълмието отново е оградена от крепостна стена, тоест крепост в крепостта. Което е знак, че там се е намирал замък, обясняват специалистите. През 60-те години, когато са се правили разкопки на Небет тепе, техен колега открива водохранилище, което също е задължителен елемент от всеки замък. През 2012 година техни колеги откриват крепостна стена на сакралното за Пловдив място. След намерената стена и водохранилището, неизменна част от всеки замък, двамата археолози откриват, че всъщност това водохранилище е донжон. На разбираем език това ще рече едновременно отбранителна кула и жилище, където владетелят е живеел по време на обсада. Всеки един замък притежавал такава кула донжон. Имало е стълбище, което се бута, за да може да няма достъп до висшестоящия. Именно заради водохранилището в донжона, е можело да се изкара доста дълго време в кулата. В момента на Небет тепе е запазена долната част от водохранилището и донжона. Кое е това, обаче, което дава основание на Румен и Росен Иванови да смятат, че това е кула донжон, което е и най-категоричното доказателство за съществуването на замък, а не само водохранилище? Водохранилищата са винаги с квадратен план, а в нашето на Трихълмието , точно по средата му има три стълба, предназначени да държат горни етажи, което значи, че е имало нещо нагоре, разясняват те. Посочват и точен паралел със замъка в Цепина край село Дорково.
Имаме основания да предположим кой е владетелят, който е живял там и защо е построен точно тогава, още повече подреждат пъзела археолозите. В края на 12 век, цар Асен е убит от братовчед си Иванко, на когото византийците подаряват Пловдив като подарък. Също така замъкът е построен края на 12 век, когато той е управител на Пловдив и пловдивска област. Затова, обаче, няма съвсем категорични данни, допълват те. По-сигурно е, обаче, кога е разрушен- 1410 година, заявяват те. Двамата откриват много автентични османски извори, където е упоменато: На Трихълмието се намират руини от замък.
До сега нямаше сигурни археологически доказателства, че такова нещо съществува. Намирането, обаче, на тази крепостна стена доказва, че има замък и точно тази кула донжон е жилището на владетеля. Освен това, последният етаж в донжона е бил винаги църква, а когато се правят разкопки във водохранилището са намерени паднали в него стенописи, което е поредното неоспоримо доказателство за наличие на по-горни етажи.
Защо, обаче, до това откритие не са стигнали археолозите, които работят по Небет тепе в момента? Твърдението на археолог Елена Божинова, която ще прави разкопките горе тази пролет е, че крепостната стена е била изградена, за да охранява водохранилището. Румен и Росен казват, а и пишат в своята научна статия, че е абсурдно да се приеме това твърдение, защото няма научни изследвания за изградена крепостна стена, охраняваща подобни съоръжения.
Мъжете споделят, че са пращали своята научна разработка на няколко светила в науката, които казват, че това е голямо откритие, защото до сега  никъде не е споменавано за подобно нещо и споделят същото мнение.
Няма логика Асеновата крепост да има замък, Цепина да има, а най-големият град да няма. Това е абсурд, поясняват те. Освен всичко,запазената площ от 12 дка го прави един от най-големите замъци. А водохранилището със своите 30 хиляди литра обем е най-голямото, намирано до сега.
Относно намеренията на общината да строи на Трихълмието, двамата археолози са категорични в мнението си: Възстановки само на чертежи да се правят, но не на терен. Да изработват 3D например, но не и да градят върху археологията и историческите пластове. През 19 век са издигали замъци, които не са оригиналните, но в 21 век без информация да се правят е абсурд. Тук всичко е на основи, няма как да знаем как е изглеждал замъка. Ние, както и колегите, правят възстановки, но само на чертеж и евентуално как би изглеждало, но не може на терен да се издигат. Може да се сложи картинка отстрани до водохранилището, да се показва как евентуално е изглеждало, но да го вдигнем до покрив е немислимо, смятат братята.
Времето, което е отнело на археолозите Румен и Росен Иванови да направят своето откритие не е продължило нито години, нито месеци, а само 1 седмица, в която безспорно откриват наличието на замък и пишат своята научна статия.