За публиката или добро, или нищо

Автор: Кирил Николов

Чета – „Обидно малко публика на Награди Пловдив”.

Кофти!

Ама дай да видим сега:

Ако някой го е подминала публиката и той е обиден, публиката ли го е обидила?

Ето – има артисти, за чийто спектакли билетите свършват месеци по – рано. Има /културни/ събития, които препълват залите, зъболекарски кабинети, пред които се чака с часове, адвокатски кантори, които връщат клиенти, автосервизи, поправящи коли от цялата страна… За всички останали е криза, тежка криза.

Вярно е – кризата е виновна, не публиката. Но не и икономическата криза, нито пък „духовната криза”. Като чуя тва, последното, и ми се досира – икономическата криза е виновна на мързеливите пролетарии, превърнати от немай къде в ЕТ, а духовната – на творците, чийто сили не стигат, за да разберат дори самите себе си…

А виновна е кризата в мисленето.

Няма ли да се простим с благата на другарката Л.Живкова. Нейната хранителна кърма свърши преди десетилетия, но ние още оригаме на нея и си отваряме човчиците, белким лапнем некоя възкръснала цица – непременно безплатна. Веднага след това вече сме велики. Това е факт, ама публика няма.

Обидените имат нужда от лопати. Мазоли – да, обиди – не!

В заключение:

Докато Друг, а не Публиката, решава, тая публика ще липсва. Другият ще определя, а Бенефициентът ще ридае обидено – Той е Избраният, а в тази Духовна криза е обречен на неизвестност, заради нищо не разбиращата Публика.

Кофти, кофти, ама иначе гот!